Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Нали разбираш, че неуспехът ти да арестуваш Киърандел е основен проблем сега? Тя ти беше любовница някога; когато ти наредих да ми я доведеш, ти се върна с празни ръце…
Херцогът настръхна.
— При всичката магия, която шибаняците хвърлиха срещу нас? — сопна му се той, преминавайки към нецензурния език от предишния си живот. — Наложи се да отстъпим. Трябваше да видите с какви лайна ни засипаха — като проклетия Ма’елкот, простете за богохулството. Още колко войници искате да изгубите?
— Не ме интересуват подробностите от съпротивата им. Половината от Патрула в Града на пришълците са бивши Поданици на Кант; трябваше да сте по-добре подготвени.
— Тя няма къде да избяга. Или ще се предаде заедно с останалите, или ще умре.
— Въпреки това. Успехите ти в борбата с бившите ти… съратници… далеч не са впечатляващи, В’Лич. Не можем да си позволим подобни, ммм, грешки… когато си имаме работа с Каин.
— Няма да има — обеща мрачно Херцогът.
— Разбрах, че вече си уредил отделна килия за него.
Тоа В’Лич се напрегна, сякаш очакваше удар.
— Да.
— Може би имаш обяснение за това, което да опровергае страховете ми…?
— Не е ли очевидно?
Патриархът си позволи още една тънка хладна усмивка.
— Смятам, че има няколко противоречащи си очевидни обяснения. Любопитен съм кое от тях ще избереш.
— Той е сакат — отвърна просто Херцогът. — Бърн заби Косал в гръбначния му стълб. Ямата е пълна с всякаква улична сган. Няма да издържи и ден там долу, може би дори час — всички ще искат да бъдат Човекът, който уби Каин. Да не споменавам, че повечето от тях са заплашени от екзекуция по — ммм, вие бихте ги определили като съмнителни — обвинения в каинизъм. Не мисля, че някой ще се застъпи за него.
— Разбирам — отвърна Патриархът. — Значи единствената ти грижа е да оцелее до екзекуцията си.
Тоа В’Лич се обърна към прозореца, поглеждайки към широкия път под двореца.
— Да — отвърна бавно той. — Не е лесно да го призная, знаете ли? Но сега имам длъжност, имам отговорности. Обичам този човек като брат, но всеки път, когато се появи в града, ние се оказваме въвлечени в шибана война.
Патриархът улови аления проблясък на алебарда под следобедното слънце и видя как парадът се появява иззад ъгъла откъм Пътя на измамниците и започва триумфалния си марш по Пътя на боговете. Едва успя да различи увисналата на решетката в талигата фигура.
— Да — промърмори той и облиза устните си, които бяха станали сухи, напукани и горещи. — Да, така е.
3.
Имперският донжон на Анхана бе създаден като последна линия на отбраната на речните пирати, които бяха основали града преди повече от хиляда години. В онези дни бъдещата Анхана представляваше просто обикновена каменна крепост и групичка колиби, заобиколени от дървена ограда в западния край на острова, който по-късно щеше да бъде наречен Стария град.
Във варовиковите пластове под крепостта, които бяха геоложка основа на местността, имаше естествено образувана пукнатина. Тя преминаваше дълбоко под речното легло, навлизайки в триизмерен лабиринт от пещери и проходи, включително вертикален кладенец към втора река, която течеше под земята, успоредно на руслото на Великия Чамбайген. Пукнатината получи сатиричното наименование донжон, в смисъл на укрепление; тя бе използвана като маршрут за бягство, когато намиращата се над нея крепост попаднеше в обсада.
Донжонът започна да се използва като граждански затвор на Анхана едва стотина години след Освобождението, когато градът се изправи срещу армиите на Панчасел Злополучния и неговите съюзници нехора и осигури господството си над околните земи. По онова време пиратските главатари от Анхана бяха започнали да се наричат крале; кралете непрекъснато се нуждаят от сигурни места, където да държат онези свои врагове, които не могат просто така да бъдат убити.
Донжонът беше място на дълбоки сенки и застоял въздух, пропит с влага и застояли изпарения от охтичави дробове, изкарани през уста, пълна с развалени зъби.
Ямата представляваше голяма естествена пещера, допълнително разширена и променена през годините, първоначално грубо, от неопитни човешки инженери, а по-късно, с невероятни умения, от групи осъдени каменари. На сутринта, когато Хари Майкълсън, известен някога като Каин, бе свален по стъпалата от Съдебната палата, Ямата вече беше широка цели четиридесет метра, опасана от издатина, образуваща естествен балкон, която се издигаше на десетина метра над пода. За да се спускат новите затворници към дъното на Ямата, от балкона слизаше една-единствена стълба. Дневните порции на затворниците се спускаха на ръка в евтини плетени кошници и се ядяха без каквито и да е прибори.