Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Лежах си, чувствах се по-добре и чаках доктор Бейли да намине и провери, дали продължавам да се възстановявам все така благополучно. Лежах си, претеглях разказаните ми от Бил неща и се опитвах да ги сглобя към останалото, което знаех или за което се досещах…
Контакт! Бяха ме изпреварили. Някой в Амбър беше доста ранобуден.
— Коруин!
Беше Рандъм, звучеше доста развълнувано.
— Коруин! Събуди се! Отвори! Бранд дойде в съзнание и иска да те види.
— По вратата ли блъскаш и се опитваш да ме събудиш?
— Да.
— Сам ли си?
— Да.
— Добре. Не съм в стаята си. Свързал си се с мен в Сенките.
— Нищо не разбирам.
— Нито пък аз. Ранен съм, но ще оживея. Ще ти разкажа цялата история по-късно. Кажи ми за Бранд.
— Събудил се преди малко. Казал на Жерар, че иска незабавно да говори с теб. Жерар позвънил за слугата, изпратил го до стаята ти. Та той, след като не успял да те събуди, дойде при мен. Току-що го отпратих обратно да каже на Жерар, че ще те заведа веднага.
— Разбирам — отговорих му аз, протегнах се бавно и седнах на леглото. — Премести се някъде, където не могат да те видят и аз ще премина. Ще имам нужда от мантия или нещо подобно. Липсва ми туй-онуй от дрехите.
— В такъв случай, може би ще е по-добре, ако се върна обратно в покоите си.
— Добре. Давай.
— Минутка, тогава.
Тишина.
Размърдах бавно крака. Седнах на ръба на леглото. Събрах Фигурите си и ги поставих обратно в кутийката им. Чувствах, че е много важно да замаскирам добре раната си, когато се озова обратно в Амбър. Дори и в по-нормални времена, човек никога не трябва да излага на показ уязвимостта си.
Поех дълбоко въздух и се изправих, стиснал здраво рамката на леглото. Двата по-раншни опита дадоха добър резултат. Дишах нормално. Отпуснах пръстите си. Не беше зле, ако се движех бавно и не се напрягах повече от необходимото, за да изглеждам нормално… Може би щях да съм в състояние да ги заблудя, докато силите ми наистина се възвърнат.
Точно в този момент чух стъпки и в рамката на вратата се появи една приятелски настроена сестра. Свежа, съразмерна, различаваща се от снежинките главно по това, че те всичките си приличат.
— Връщайте се обратно в леглото, г-н Кори! Не ви е позволено да ставате!
— Мадам — отвърнах й аз, — доста наложително е да стана. Трябва да тръгвам.
— Можехте да позвъните за подлога — каза тя, влезе в стаята и се приближи към мен.
Когато отново усетих присъствието на Рандъм, аз уморено поклатих глава към нея. Чудех се, как ли щеше да докладва за това — и дали щеше да спомене за призматичния ми послеобраз, когато изчезнех чрез Фигурата. Още една история, предполагам, за нарастващата поредица от легенди, които по всяка вероятност щях да оставя след себе си.
— Погледни на нещата от тази страна, скъпа моя — казах й аз, — нашите отношения бяха изцяло на физическа основа. Ще има и други… много други. Сбогом!
Поклоних се и й изпратих въздушна целувка, докато прекрачвах към Амбър, оставяйки я с празни ръце, докато аз самият сграбчих рамото на Рандъм и се олюлях.
— Коруин! Какво, по дяволите…
— Ако, както се казва, за адмиралство се плаща с пролятата кръв, току-що си купих военноморски чин — прекъснах го аз. — Дай ми нещо да облека.
Той разстла върху раменете ми едно дълго и тежко наметало и аз опипом се опитах да го закопчая на врата си.
— Готово — казах. — Отведи ме при него.
Преведе ме през вратата, по коридора, към стълбите. Облягах се доста здраво на него, докато вървяхме.
— Много ли е зле?
— Нож — отвърнах и поставих ръка на мястото. — Някой ме нападна в стаята ми снощи.
— Кой?
— Ами, не може да си бил ти, защото тъкмо се бяхме разделили, Жерар пък беше в библиотеката с Бранд. Извадих трима ви от останалите и започнах да гадая. Това е най-добрият начин…
— Джулиан — предложи Рандъм.
— Той определено е съмнителен. Снощи Файона се държа доста грубо с него заради мен и, разбира се, за никого не е тайна, че не го обичам кой знае колко.