Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
„Винаги е така — помисли си Замира. — Винаги е така в живота.“
3
Утгар чакаше на входа към палубата да подаде ръка, когато Замира и Езри тръгнаха да се качват на борда на „Отровната орхидея“. Единайсетият час на вечерта беше преполовил.
— Добре дошли, капитане. Как сте?
— Прекарах цял ден в караници с Корабокрушителя и капитанския съвет — измърмори Замира. — Искам си децата и едно питие. Езри…
— Да?
— Ти, Равел, Валора. В каютата ми, незабавно.
Щом влезе в каютата си, Замира намята безразборно палтото, сабите, жилетката от елдерглас и шапката си върху хамака, рухна със стон в любимото си кресло и качи Паоло и Косета в скута си. Познатият аромат на тъмните им къдрави коси я унесе и огледа с пълно доволство малките им пръстчета, уловени в загрубелите й ръце. Тези на Косета, още толкова мънички и несигурни… Паоловите израстваха все по-дълги и все по-сръчни всяка седмица. Богове, те растяха твърде бързо, твърде бързо.
Познатото им бърборене я успокои до мозъка на костите й — очевидно Паоло цял следобед се беше борил с чудовищата, които живееха в нейната ракла, а Косета сега беше решила, като порасне, да стане Крал на Седемте същини. Замира се замисли дали да не й обясни разликата между крал и кралица, но реши, че няма да си струва усилията — ако се възпротивеше на Кос, това щеше да доведе до въртящи се в кръг спорове, които щяха да продължат дни наред.
— Стана крал! Седем същи! — заяви момиченцето и Замира кимна сериозно.
— Не забравяй клетото си семейство, като седнеш на трона, миличко.
Вратата се отвори и Езри влезе с Коста и Валора… или може би Де Фера? Да му се не видят и натрупаните една връз друга самоличности!
— Заключи — нареди Замира. — Паоло, донеси на мама четири чаши. Езри, можеш ли да се оправиш с една от бутилките лашейнско синьо? Точно зад тебе са.
Паоло, примрял от възложената му отговорност, нареди четири чашки на лакираната маса върху раклата. Коста и Де Фера се настаниха на възглавници на пода, а Езри бързо извади запечатаната с восък тапа от бутилката. Ароматът на свежи лимони изпълни каютата и Езри напълни чашите до ръба с вино с цвета на океанските дълбини.
— Уви, наздравиците ми свършиха — рече Замира. — Понякога човек има нужда просто да пийне. Пийте. — Тя придържа Кос с лявата си ръка и изгълта виното на един дъх, наслаждавайки се на смесените вкусове на подправки и цитруси. Усети как тръпките на ледена жега се плъзват по гърлото й.
— Искам — рече Косета.
— Това е питие за мама, Кос, и вкусът му няма да ти хареса.
— Искам!
— Казах… Е, много добре. Няма как да се боиш от огъня, ако не си опариш пръстите. — Тя наля няма и един пръст от синьото вино в чашата си и внимателно я подаде на Кос. Момичето я пое със страшно сериозен израз, изля я в устата си и я тресна в масата.
— Като ПИКНЯ! — провикна се тя и тръсна глава.
— Отглеждането на деца сред моряци си има и своите недостатъци — рече Замира и улови чашата, преди да е паднала от масата. — Но пък собственият ми принос за обогатяване на речника й несъмнено е най-голям.
— ПИКНЯЯААА — извряска Косета и се разкиска, страшно доволна от себе си. Замира й изшътка.
— Аз искам да вдигна наздравица. — Коста се ухили и вдигна чаша. — За ясните възприятия. Току-що, след толкова седмици, разбрах кой е истинският капитан на този кораб.
Де Фера се изкиска и чукна чашата си в неговата, Езри обаче остави виното си недокоснато и се вторачи в дланите си. Замира реши да не протака — Езри явно имаше нужда да остане насаме с Жером.
— Ето какво е положението, Равел — рече тя. — Не знаех, че щях да защитавам твоя план, докато не ми се наложи.
— Значи ще ни откарате…
— … обратно в Тал Верар. Да. — Замира си наля още една чаша вино и този път отпи по-сдържано. — Убедих съвета да не изпада в паника, ако от север се разнесе мълва по повод пакостта, която смятаме да сторим.
— Благодаря ви, капитане. Аз…
— Не ми благодари с думи, Равел. — Замира отново отпи от виното си и остави чашата си. — Благодари ми със спазване на твоите задължения от договорката. Намери начин Максилан Страгос да бъде убит.
— Да.
— Нека изясня и още нещо. — Замира внимателно обърна Косета така, че момиченцето да гледа през масата право към Коста. — Всички на борда на този кораб ще рискуват живота си, за да ви дадат шанс в този кроеж. Всички до един.