Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Така ти завиждам, че...
Минаха няколко минути в мълчание.
– Утре ще занеса ръкописа на Бауса. Съгласен ли си? Всичко написано със зелено мастило. А написаното с черно мастило изпратих на Йоханес Каменек и на една твоя колежка от университета, казва се Парера. И от двете страни. Съгласен ли си? Твоите спомени и твоите разсъждения. Съгласен ли си, Адриа?
– Сърби ме тук – каза Адриа, сочейки стената. Погледна приятеля си. – Как може една стена да ме сърби?
– Ще те държа в течение.
– И носът ме сърби. И много съм уморен. Не мога да чета, защото мислите ми се разбъркват. Вече не помня какво ми каза.
– Възхищавам се от теб – каза Бернат, гледайки го в очите.
– Повече няма да правя така. Кълна се.
Бернат не се засмя. Продължаваше да го гледа мълчаливо. Хвана ръката му, която от време на време се бореше с упоритото петно, и я целуна, както почтително се целува ръка на баща или на чичо. Погледна го в очите. Адриа издържа погледа му няколко секунди.
– Знаеш кой съм. – Бернат, почти утвърдително. – Нали?
Адриа го гледаше втренчено. Кимна с глава и на лицето му се изписа лека усмивка.
– Кой съм? – Искрица плаха надежда у Бернат.
– Да, да... Оня... как се казваше. Нали?
Бернат се изправи, сериозен.
– Не е ли? – попита Адриа разтревожен. Погледна стоящия пред него човек. – Ама аз го знам. Оня, такова. Не си спомням името. Вас не ви познавам, но има един, когото познавам, да. Казва се... сега не си спомням, но го знам. Много добре се грижи за мен. Много. Казва ми... сега не си спомням какво ми казва, но да, той е.
И след мъчителна пауза:
– Нали, господине?
Нещо вибрираше в джоба на Бернат. Извади мобилния телефон. Съобщение: „Къде потъна?“ Наведе се и целуна челото на болния.
– Довиждане, Адриа.
– Всичко хубаво. Елате когато искате...
– Казвам се Бернат.
– Бернат.
– Да, Бернат. Извини ме.
Бернат излезе в коридора и отдалечавайки се, избърса една изпусната сълза. Огледа се крадешком и се обади.
– Къде, по дяволите, потъна? – гласът на Шениа, малко сърдит.
– Виж, няма нищо.
– Къде си?
– Просто работя.
– Нали днес нямаше репетиция?
– Не, но изникнаха други неща.
– Хайде, идвай, че искам да се чукаме.
– Имам още цял час работа.
– Още ли си в данъчното?
– Да. Трябва да затворя. До скоро.
Прекъсна, преди Шениа да му поиска още обяснения. Една чистачка мина с количката с препаратите за чистене и го погледна строго заради телефона в ръцете му. Напомни му Трульолс. И то много. Жената мърмореше, отдалечавайки се по коридора.
441 Жорди Корнуделя (1962) – каталонски поет, есеист, преводач и издател, автор на изследвания върху творчеството на Жозеп Карнер (1884–1970), един от най-големите съвременни каталонски поети. – Б. р.
442 В есеистичната си книга „Добрите спътници“ Корнуделя отдава почит на Сафо, Хораций, Гьоте, Фрост, Карнер и други големи поети, чиито стихове винаги са го съпътствали. – Б. р.
* * *
Доктор Валш събра молитвено ръце и поклати глава:
– Засега медицината не може да направи нищо повече.
– Но той е учен! Интелигентен е. Свръхнадарен! – Остана с чувството за дежавю, сякаш беше Кико Ардевол от Тона. – Владее десет или петнайсет езика, знам ли колко!
– Всичко това вече е свършило. Толкова пъти сме говорили. Ако на един атлет му отрежат крака, вече няма да може да бие рекорди. Разбирате ли? Нещо подобно е.
– Написал е пет емблематични студии по история на културата.
– Знаем... Но болестта хич не се интересува от това. Така е, господин Пленса.
– Няма ли възможност да се възстанови?
– Не.
Доктор Валш погледна часовника, не съвсем явно, но така, че Бернат да разбере. Въпреки това той не реагира веднага.
– Идва ли някой друг да го види?
– Истината е, че...
– Има едни братовчеди в Тона.
– Понякога идват. Тежко е.