Кралство на пепелта

- Нашата раса се бои само от някои сили. Моите, за жалост, не са от тях. - Тя подръпна кичур от черната си коса. - Обикновено водя една елфа със себе си. Нейните сили действат срещу Валгите. Различни са от тези на Елин Галантиус. - Не уточни обаче какви сили има предвид и Дориан реши, че е безсмислено да я разпитва. - Преди много време положи кръвната клетва пред мен и оттогава не ме е напускала. Ала не посмях да я доведа в Морат. Иначе трудно щях да убедя Ераван, че идвам с добри намерения. - Майев заусуква кичура коса около пръста си. - Ето, вече знаеш: беззащитна съм срещу Ераван толкова, колкото си и ти.

Дориан се съмняваше, но стана на крака и тръгна към масата, отрупана с вода и храна. Цяло пиршество за замък на демонски крал посред зима. Наля си чаша вода и я пресуши наведнъж.

- Това истинският облик на Ераван ли е?

- Донякъде. Ние не сме като човеците и елфите; с невидими души. Нашите души имат свой облик. И ги обличаме с телата си, украсяваме ги като с бижута. Настоящият образ на Ераван открай време е любимата му украса.

- Как изглеждат душите ви под плътта?

- Едва ли биха ви харесали.

Той се сдържа да не изтръпне.

- Бих казала, че това ни прави нещо като хамелеони - продължи умислено Майев, а Дориан се насочи към стола до нейния.

Нощем спеше на пода пред камината, наблюдавайки с едно око кралицата върху леглото с балдахин. Но тя нито веднъж не опита да го нарани. Нито веднъж.

- Валг или елф се чувстваш?

- Аз съм такава, каквато съм.

За част от секундата почти прочете в очите ѝ тегобата на дълговечното ѝ съществувание.

- Но каква искаш да бъдеш? - подкани я предпазливо.

- Само не като Ераван. И братята му. Никога не съм била като тях.

- Това не е истински отговор.

- Ти знаеш ли кой и какъв искаш да бъдеш?

Предизвикателство - и откровен въпрос.

- Още решавам - отвърна той. Странно. Безкрайно странно му беше, че разговаря с нея на подобни теми. Затова пощади и двама им, потривайки лице. - Ключът е някъде в неговата кула. Убеден съм.

Майев стисна устни.

Дориан продължи:

- Няма как да влезем там, защото на вратата има стражи. Освен това доста време летях около кулата и знам, че няма нито прозорци, нито пролуки, през които да се вмъкна. - Той задържа погледа ѝ, принадлежащ на други светове. Не трепна под напора му. - Трябва да проникнем някак. Макар и само за да се уверим, че действително е там.

Някога ключовете бяха нейно притежание - знаеше какво е да ги държи в ръцете си. А мисълта, че тогава почти бе съумяла да...

- И сигурно очакваш аз да го направя?

Той скръсти ръце.

- Не се сещам кого друг би допуснал Ераван в покоите си.

Тя мигна веднъж - единственият издайнически признак на смайването ѝ.

- Искаш от мен да съблазня и да предам крал. Един от най-старите трикове, както казвате вие, човеците.

- Способен ли е изобщо някой да съблазни Ераван?

Дориан можеше да се закълне, че по бледото ѝ лице пробяга отвращение, преди да отговори:

- Да.