Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Докато информираше господарката си за случилото се, той непрекъснато си мислеше, че предпочита да потъне в земята, отколкото да се черви така пред нея.
— Пратеникът на Ибрахим стигнал ли е мястото?
Като чу гласа на Хюрем, Джафер се отърси от мислите, в които се беше отнесъл. Без да вдигне поглед от земята, той прошепна:
— Все още не, но не можахме да го заловим. Късно бях информиран.
— Нищо — каза Хюрем. Гласът ѝ беше като мехлем за позора на Джафер. — Не е трудно да се предположи какво е казал чакалът на змията.
Когато евнухът вдигна глава, той видя пожара в очите на господарката си.
— Трябва да изтръгнем или главата на чакала, или тази на змията. Или пък и на двамата заедно — промърмори Хюрем
Джафер зяпна. В ушите му прозвуча гласът на казахския конник: „Ако щеш, откъсни главата на Ибрахим, ако щеш, на Гюлбахар“.
Докато се оттегляше от покоите на Хюрем, Джафер се усмихваше.
— Бащата и момичето говорят едни и същи неща.
На следващия ден и съпругата на Искендер паша, Семиха, донесе на Хюрем неприятна новина.
— Ах, красива ми султанке, какви ги върши Любимеца Ибрахим? Вчера казал, че след като господарят ни е сключил брах с Хюрем ханъм, трябвало да обяви кой ще е престолонаследник. Да не останат съмнения и колебания у никого.
От яд страните на Хюрем пламнаха. Опита се да не показва гнева си, но не можа да овладее треперенето на гласа си.
— По някаква причина уважаемият паша отдава по-голямо значение на нашите семейни дела, отколкото на въпросите в собствения си дом.
Семиха кимна с глава и каза:
— И господарят ни се бил ядосал. Отворил решетката на прозорчето и отсякъл: „Какво ти колебание, паша, да не би да се е сменил законът, та да има нужда отново да се обявява? Каквото е било, това и ще бъде. Най-големият син е престолонаследник, това е“.
— Бог да дари господаря ни с дълъг живот. Негово Величество султанът е жив и здрав начело на семейството ми и на държавата. Защо търсим наследник за престола и короната му? Ако законът и редът казват, че тронът се полага на големия син, значи е така. Вероятно самият паша се е разколебал, та е рискувал да си навлече упреците на султана.
Думите не бяха изречени открито, но и двете жени се бяха разбрали една друга. Посланието на Семиха беше ясно: Внимавай. Ибрахим отново ти е заложил капан. Мъти главата на падишаха заради Гюлбахар и сина ѝ.
И Семиха бе разбрала посланието на Хюрем. Когато тя се завърна в конака си, Искендер паша изслуша какво разказа жена му.
— Враждата се нажежава, Семиха — потри ръце той. — Ясно е, че Хюрем султан се готви да извади сабята си. Дано само да не прибърза. Иначе ще хвръкнат и собствената ѝ глава, и главите на децата ѝ.
Хюрем познаваше мъжа си достатъчно добре, че да не допусне тази грешка. Пък и нямаше възможност да прибърза. Въпреки цялото ѝ кокетство и упрека ѝ, че все още е младоженец, султан Сюлейман реши да довърши онова, което остави наполовина при долината Мохач. Тръгна на поход с цел да свали от трона австрийския крал Фердинанд, брата на Карл V. Любимеца Ибрахим яздеше до него, яхнал червен кон. Двойката Карл-Фердинанд не рискува да повтори грешката при Мохач с война на открито. Фердинанд издърпа армията си навътре в Германия. А пък мисълта на Сюлейман беше при съпругата му, която му изпращаше вест след вест да се връща вече и да не оставя още дълго сама робинята си Хюрем. Обаче Ибрахим паша, макар да знаеше, че войската не е готова за такава обсада, успя да убеди падишаха с думите:
— Виена стои срещу султана като девица, готова всеки момент да се предаде.
Цивилният народ вече бе напуснал града. Виена беше обсадена, но този път работите се объркаха. Зимата настъпи рано. Когато натрупа сняг, Сюлейман даде заповед за оттегляне на войската на деветнадесетия ден от обсадата.
Падишахът, който се завърна в Истанбул седем месеца и седем дни по-късно, потърси утеха в ръцете на огнената си жена. Хюрем вече можеше да пристъпи към изпълнението на плана, който беше изготвила през това време. Една нощ тя каза на потиснатия от поражението при Виена султан:
— Сюлейман, принцовете ни вече почти са на възраст за женене. Но все още не са обрязани. Знаеш ли какво си мисля? Да организираме в Истанбул едно такова тържество за децата ни, че светът да види силата и могъществото на шах Сюлейман, за когото си мислят, че е изчерпал силите си в обсадата на Виена.
— Не е ли още рано, Хюрем? Мехмед е на осем, Селим на пет, а Баязид хан още няма дори четири години.