Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Смъртта тропаше на вратата втори път.

– Принцесо?

Вратата бавно се отвори. В полутъмната стая, където мъждукаше пламъчето на единствената свещ, нахълта ярката светлина от многобройните лампи, кандила и полилеи в коридора. Михримах не смогна, дори да диша. Вратата се затвори. Нахлулата през процепа светлини изчезна. Стаята потъна пак в предишния полумрак. Трептящият плам на свещта остана отзад, затова тя видя само една груба сянка, която се наведе над белия й копринен чаршаф към нея.

– Принцесо моя, красавице на красавиците!

Протегнаха се две огромни космати ръце. Бавно повдигнаха червения воал над главата й. Михримах не погледна Смъртта в лицето.

Грамадните космати ръце закачиха на врата й голяма огърлица.

– Какъвто и подарък да поднесем за повдигнатото було53, моята принцеса винаги ще заслужава много повече! – промълви Смъртта. – Много повече и от индийските диаманти, от изумрудите и бисерите.

Сетне почувства върху лицето си парещия като огън дъх на Смъртта.

Михримах се дръпна встрани и му прошепна:

– Валиде султан пожела да ви кажа някои много важни неща.

Рюстем изруга наум. Още сутринта същия ден Хюрем му се изпречи на пътя и просъска като змия:

– Зетко! Поверихме ти живота си! Искаме живот за живот!

Ако я чуеше някой, щеше да си помисли, че майката на булката иска внук! Само че животът, който искаше тя, беше нещо съвършено различно. Рюстем много добре знаеше какво е.

Веднага й се поклони до земята.

– Като си подреждаш нещата, имай предвид това. Трябва да получаваме сведения дори за това как диша този живот.

Ако я чуеше някой, щеше да си помисли, че Хюрем се интересува от здравето на дъщеря си. Но той знаеше за кого очакваше сведения. Рюстем отново се поклони до земята.

– Птичка да прехвръкне – да я чуем, на врата да се потропа – да ни се каже, някой да дойде – да узнаем! Такава е нашата воля!

Откакто дойде в Истанбул, свикна напълно да превива гръб. Пак го направи и промълви:

– Птичка да прехвръкне – ще я чуете, на врата да се потропа – ще ви се каже, някой да дойде – ще го узнаете! – След миг мълчание Рюстем завърши: – Ще бъде вашата воля!

Посланието беше от ясно по-ясно. Аз ще ти поднеса живота, който искаш, а ти ще ми пуснеш в кесията печата на Сюлейман!

По блясъка в очите на Хюрем Рюстем позна, че тя приема неговото условие. В този момент на зетя паша му идеше да викне с цяло гърло: „Хееей! Аз ще взема един живот, а на теб, жено, ще ти дам цял трон! Но трябва да знаеш, че и твоите юзди, и юздите на цялата Османска империя ще са вече в ръцете на Рюстем!“