![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Ами че това е дъщерята на падишаха, да не му е лесно? Разбира се, че огънят ще е много буен.
– Той не се гаси с вода, ефенди! Поливай, поливай – не гасне султанският плам.
Друг се кикотеше ситно-ситно:
– Голям човек, умен човек! Като искаш да се напъваш и да гасиш огъня, ясно, ще си получиш заслуженото.
Прихваше всеобщ смях, а отвътре някой ги предупреждаваше.
– Шшшшт! Ще ви чуят!
Тишината не траеше дълго.
– Знаете ли? – прошепваше някой. – Мен всъщност ме интересува това за въшката. Как стана „Въшката на пашата“?
Хората до него се подбутваха с лакът.
– Абе издържа ли въшка на толкова къпане? По време на обредното миене след любенето тя, горката, се е удавила във водата.
– Не, не! – инатеше се друг. – Жива е. И здрава! Оня ден Въшливия пашата се появила на военния преглед.
Избухваше нов взрив от смях, отново се разнасяше предупреждението:
– Шшшт! Идва някой!
А за всекидневното къпане в банята си имаше две причини.
Едната бе тази, че Михримах се чувстваше омърсена. Точно така, както след издебнатата любовна сцена, която видя преди години в харема, колкото й да се жулеше с кесето, колкото и да си смъкваше кожата, все не можеше да се убеди, че е измила мръсотията от себе си. По кожата си усещаше неговото присъствие, приемаше се вече като срасната с него. Когато след паническия ужас през първите няколко нощи забеляза, че изпитва и удоволствие, усещането й за омърсяване стана вече непоносимо. Стискаше очи да не го гледа.
Ушите й не чуваха ръмженето на мятащия се отгоре й мъж. Осъзнаваше, че започва да усеща с цялата си плът не само непреодолима страст, но и подлудяващо желание да я задоволи. И толкова. Като курдисан часовник. Ето на, дойдеше ли й времето, пружината се скъсваше.
А втората причина за всекидневното къпане в банята бяха заповедите на Хюрем, които трябваше да предаде на съпруга си. Дори и Рюстем свикна с този ритуал. Сутринта ги посещаваше тъщата, а вечерта дъщеря й, опакована до гушата в платнища, влизаше с него в банята. И докато от златните кранове в мраморните курни течеше и джумбуркаше студена и топла вода, Михримах подхващаше:
– Валиде каза, че...
Рюстем пък шепнеше в ухото на жена си онова, което искаше да се предаде на Хюрем.
Михримах се усещаше като между два огъня. Непрекъснато се искаше нещо от нея – от една страна, майка й, а от друга, съпругът й:
– Кажи на мъжа си...
– Предай на валиде султан...
– Какви мерки взе мъжът ти? Попитай го има ли някакво известие. От три дни нищо не знаем. Шпионите спят ли?
– Припомнете на вашата валиде! Не сме станали още везир с по-висок чин. Къде остана обещанието за велик везир?
На следващата вечер пак се отиваше в банята. Михримах си държеше главата обърната на другата страна, само и само да не види голотата на Рюстем, и така му препредаваше новите поръчения.
– Нашата валиде замисля нова фракция в Дивана. Да се потърсят подходящи за тази цел везири. Пашата да не забравя обета си. Рюстем, казва, че иска живота, който си й обещал.
На следващата вечер Рюстем влизаше в банята направо запъхтян.
– Казах на великия везир Сюлейман паша, че вторият везир Дели Хюсрев паша е хвърлил око на неговото място. А на Хюсрев – че великият везир ще отсече врата му. Пошушнах му: „Всеки ден те кове пред господаря. Ето на, с ушите си го чух“. Нека и вашата валиде да се погрижи за това. Веднъж да получим държавния печат, че тогава да видиш живот как се взема!
Михримах чезнеше в неописуема мъка. Започна да прилага формулата, към която се придържаше някога, когато растеше, за да задържи пороя на нетърпението.
Броеше вече дните един по един.
След сватбата майка й изпрати Нурбану в двореца им в Коня, за да усвои правилата на доброто поведение“. Михримах възропта:
– Да не би при мен да не ги научи?
Но напразно.
Откакто Нурбану замина с хълцане и сълзи, самотата още повече притисна Михримах. Една Есма й остана в този живот, да има на кого да си излива душата.
– Минаха четиридесет дни... – казваше на Есма.
– Четиридесет и един...
– Четиридесет и два...
– Седемдесет и три...
Времето обаче не течеше. Живееше ли се само с броене на дните. Вече не можеше да реши кое е по-мрачно – нощите или дните!
Един ден, без да спазва норми и правила, Есма нахълта при нея в стаята.
– Имаме си гостенин!
Очите й блестяха.
– Синан ага ли?
Есма се смути. Предъвка в устата си нещо като „Какво, неее!“.
– Не е това! – постави ръце на корема си тя.
Тогава Михримах разбра и промълви: