![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– И какво е то?
„Чудо! Стената проговори!“ – рече си Хюрем.
– Дръж здраво юздите, дъще! Разиграе ли си веднъж кончето, изпускаш го. Дръж юздите така, че добре да познава стопанина си. Вече вие ще решите кога и какво, преди брачната нощ ли, после ли, но още утре искам да кажете на Рюстем това: Имаш две щастливи звезди. Едната съм аз, другата е валиде. Ако искаш славата ти да расте и богатството ти да сее множи, и най-вече – да бъдеш пазител на държавния печат, няма да цепиш на две думата на майка ми. Точно така ще му кажете. Като е взел султанската дъщеря, не значи, че ще си прави каквото поиска. Ние знаем и как да си вземаме обратно това, което сме дали. Взели сме все пак само едно джубе. Съпругът ти не бива да забравя за покойния Ибрахим. Човек не трябва да казва „какво бях“, а „какво ще бъда“, нали?
Макар че Хюрем изрече всичките си думи в ухото на Михримах, все пак се огледа трескаво наоколо.
– Разбира се, винаги ще държиш на секретността. От това зависи животът ти. Когато разговаряш със съпруга си, винаги си мисли, че и стените имат уши. Покрай нас има не едно, а хиляди уши. Трябва да бъдеш сигурна, че никой не ви подслушва. Дори и градината не е сигурно място. Трябва да знаеш, че най-защитеното място е банята.
Михримах изпадна в ужас.
– Банята ли?
– Шшшшът! – изшътка Хюрем, докато потвърждаваше с глава. – Отпращате прислугата и докато пълните курната, си казвате каквото трябва.
Само при мисълта, че може да бъде на баня заедно с Рюстем, Михримах загуби ума и дума. „Боже мой!“ – настръхна цялата. Тя щеше да го вижда вече и гол!
Хюрем разбра какъв ужас обхвана дъщеря й по въпроса за банята, но се направи, че не го е забелязала.
– Зетят показва, че държи на изрядността в това отношение, но все пак ми се искаше да го кажа още веднъж и на вас.
Усети, че повече няма да издържи. Усмихна се с горчивина:
– А ние си въобразихме, че нашата валиде е дошла да пожелае щастие на единствената си дъщеря!
Хюрем рязко извърна глава. Едната й вежда отхвръкна нагоре.
– Какво смятате сме правили до днес? – Тонът й бе рязък и гневен. - От деня, в който ви родихме, работим само за това. Обаче има още нещо, което, дъще, вие не знаете.
– Така ли?
– Има нещо, което е по-важно от щастието!
– Наистина ли? И какво е то?
– Да живееш! Да оцеляваш в този живот! Душата!
Хюрем стана и тръгна към вратата. Внезапно се спря. Остана на място. Бавно-бавно се обърна към дъщеря си.
– Не знам дали си давате сметка, дъще – продума с вледеняващ тон – че вашата валиде, която се опитвахте да засегнете с тези свои заядливи думи, опази всички ви до ден-днешен живи и здрави!
Михримах се уплаши от израза в очите на майка си. Сякаш сред черни буреносни облаци проблясваха светкавици.
– Но дотук! Сега вече на дневен ред сте вие, дъще! От теб, Михримах, зависи дали ще живеем, дали ще бъдем убити!
Обърна се и излезе разгневена. Остави вратата отворена и вътре се втурна Есма. Натъкна се на зачервеното разстроено лице на своята господарка.
– Красива моя принцесо! – прегърна я Есма. – Случило ли се е нещо?
– Не! – успя да й отговори Михримах.
А всъщност върху плещите й се стовари огромна тежест и я премаза само за миг.
КОНАКЪТ НА РЮСТЕМ ПАША
26 ноември 1539 г.
Седеше на леглото с ръце, отпуснати върху коленете. Нямаше представа преди колко време придворните я доведоха в тази стая. Беше приковала поглед в къносаните си длани, не мислеше за нищо. Моята първа брачна нощ – само това й се въртеше в главата. „Аха - поправи се тя. – Нощта на твоята смърт. Нощта на смъртта за Михримах"
И суматохата навън беше стихнала.
Значи часът на смъртта наближаваше.
Изведнъж пред очите й оживя грейналото красиво лице на Есма. Беше толкова щастлива! Сега и тя седеше като нея на едно легло и очакваше нетърпеливо своя съпруг. Ако не витаеше из облаците, разбира се, от щастлива радост! – допълни онова, което си представяше. След малко вратата срещу Есма щеше да се отвори, Али Ипекчи щеше да влезе и двамата щяха да се хвърлят един към друг в прегръдка, прималели от щастие.
А Михримах се молеше, докато свят светува, вратата точно срещу нея да остане затворена. Да станеше някакво чудо и да пристигнеше отказа на султан Сюлейман: „Ние нямаме дъщеря за някакъв рушветчия!“
Или пък Рюстем да хукне презглава и да избяга.
Усети се, че вдигна неволно глава и погледна към вратата. За миг само й беше хрумнало: „Ей сега да се отвореше вратата и да влезеше той!“ Исмаил от Алаийе! Героят Исмаил с пламенните очи. Да я грабне в обятията си, да я качи на една лодка и да я отвлече оттук. Вятърът да надуе платната и да полетят по вълните. Да се държат за ръце и подгонени от щастието, да се надбягват с морските талази. Дори не можеше да си представи по-нататък... Какво по-нататък! Само като се сетеше за съветите, които й шепнеха на ухо как да направи „онази работа“, тя се разтреперваше от ужас. „Моля те, Господи! – мълвеше с цялата си наивност. – Ще позволиш ли да ми сторят това? Да ме омърсят!? Лигавата му уста да пълзи по устните ми, по мене!“ Думи нямаше.