Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Осведомен за всяко нещо поотделно и общо, той си оставаше безпомощен. Трябваше да отсича ръцете, които посягаха към рушвета. Коя по-напред? Като им отсечеше ръцете, тези хора се вторачваха в хазната. Ограбваха докрай Великата Османска империя. Затова обичаше Искендер Челеби. Той вардеше хазната като очите си. Не беше взел дори медно петаче. Е, като пресечеше рушвета, какво щеше да стане?

– Сега и мен ме е срам, Михримах! – продума тихо. Отиде и седна на дивана. – Веднъж да стане твой – какво от това! Ще пресече тази работа. Само че в тази страна не остана и един човек, който да не взема рушвет, дъще!

– Но това е грях! – изумена вдигна глава Михримах.

Сюлейман кимна.

– Виж какво ще ти кажа... Я ела да седнеш до мен!

Стресна се. Не повярва на ушите си.

– Като влязох в Багдат, срещу мен скочи един разгърден мъж. Охраната моментално го хвана, постъпи както му е редът. „Стойте!' им казах. По всичко личеше, че човечецът иска да говори. Казвал се Фузули. . Пишел стихове като мен, редял строфи. „Виж, султане!“ – понечи да ми целуне кафтана. Спрях го. Погледна ме изненадано и рече „На поданиците подадох поздрав. Не го приеха, не било рушвет! Нима и ти не даваш да те почета, преди рушвета да получиш? Добре ли е?"

Султан Сюлейман замълча. Михримах за пръв път видя бащи си, че преглъща с мъка.

– Можеш ли да си представиш, дъще? Робите ще започнат да прощават грехове и на нас!

– Да бяхте го наказали още там, на място!

– Защо? Че е назовал истината ли? – загледа се вторачено в дъщеря си. – Ето какво ще ти кажа сега. Трябва да следиш съпруга си. Да го следиш, да не посяга на държавната собственост. Рушветът е от роба за роба. И този, който взема, и този, който дава, са негодници. Тях Аллах ги накаже. Обаче законът повелява да се отсича ръката, която посегне към държавната собственост. Такъв е законът. Който ще да е посегателят, ако щеш зет ни, ако щеш принцовете ни.