Приключенията на Казанова

Само Колеоните от Бергамо биха изпаднали в затруднение, ако трябваше да сменят имената си. Тогава те щяха да бъдат задължени да сменят и знака на герба си, тъй като върху щитовете на старите им фамилии са изобразени тестикули, а с това биха провалили славата на героя Бартоломео, техния прадядо.

Към края на есента приятелят ми Фабрис ме представи на едно семейство, което бе създадено наистина да освежава духа и сърцето. То живееше на село, в областта Дзеро. Играеха помежду си, обичаха се и се мъчеха да си устройват шеги, които понякога биваха наистина груби, но доблестта изискваше засегнатият да не се сърди и да се смее на всичко, защото, който не разбираше от шеги, минаваше за глупак. В тези шеги влизаше събарянето на легла, явяването на духове, поднасянето на диуретични хапчета на младите дами под формата на захарни бонбончета, а понякога и такива, предизвикващи образуването на газове, които не могат да бъдат сдържани. Тези шеги понякога бяха доста прекалени, но такъв си беше и духът на обществото — трябваше на всяка цена да се смеят. В прояви, както и в търпение, аз бях не по-малко храбър от останалите. Но най-после и на мен изиграха една недостойна шега, а тя предизвика друга, чиито последици сложиха край на манията, обзела дотогава всички.

Цялата компания правехме чести разходки до едно арендаторско имение, което лежеше на миля от централния път. Този път можеше да се съкрати наполовина, като се преминеше по една тясна дъска, поставена върху дълбок и кален ров. Аз винаги поемах по този път напук на нашите красавици, които трепереха от страх, макар че винаги минавах пред тях и им подавах ръка от другата страна. Един хубав ден, когато преминавах, както винаги пръв, за да окуража дамите, дъската внезапно се счупи под мен и аз паднах в рова. Потънал до брадата във воняща кал, въпреки яростта, която ме бе обзела, съобразно установения обичай аз бях принуден да се присъединя към всеобщата веселост, която впрочем трая само миг, защото шегата беше наистина отвратителна и цялата компания съзна това. Повикаха селяни, които ме изтеглиха с голям труд и в жалко състояние. Съвсем новата ми модерна дреха с лъскави обшивки, целите дантели, чорапите ми, с една дума, всичко бе напълно повредено. Въпреки това аз продължавах да се смея, дори по-силно от другите, макар че вътрешно вече замислях да си отмъстя колкото се може по-жестоко. За да открия автора на тази лоша шега, трябваше само да мълча и да се показвам привидно спокоен и равнодушен. Ясно бе, че дъската е била предварително прерязана. Заведоха ме в къщи и ми заеха всичко, необходимо за преобличане, тъй като аз този път бях дошъл само за двадесет и четири часа и не бях взел нищо със себе си. На следващия ден отидох в града и вечерта отново бях сред веселото общество. Фабрис, който бе ядосан не по-малко от мен, ми каза, че авторът на подлата шега сигурно чувствува своята вина, тъй като до този момент не се е открил. Една цехина, която обещах на една селянка, ако ми каже кой е прерязал дъската, ме отведе при един млад човек, когото тя ми назова. Намерих го веднага и обещанието за втора цехина, и особено заплашванията ми, го принудиха да признае, че му било платено за това от господин Деметрио, един гръцки търговец на подправки, на възраст четиридесет и пет — петдесет години, добър и любезен, комуто дотогава не бях устройвал никаква друга шега, освен тази, че му бях отнел една малка апетитна слугиня, в която той бе влюбен.