Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Как направи това? — попита той с присвит поглед.

— Как ти и Почерпката победихте двадесетина стражи?

Печалния се изправи, наведе глава и призна, че са го наддумали. Усмихна се злобно:

— Изненадахме ги.

— Ако вие двамата сте свършили да се превземате, може би ще сме в състояние да обсъдим как да се изнесем от този остров?

Печалния и Хо се обърнаха към трътлестата жена с побеляла коса.

— Слушай — нетърпеливо попита Хо. — Как се казваш, в името на благосклонността на Господарката?

Тя скръсти пълни ръце пред широките си гърди.

— Девалет Омптол.

— Откъде си?

— Няма да ти говори нищо.

Хо завъртя очи.

— В името на боговете, жено, та тук има над четиридесет учени, историци и архивари.

— Меър. Корабен маг, от Черния град.

— Значи си от Юмрука.

Веждите на жената се надигнаха изненадано.

— Да. Това име не се използва често.

Печалния хвана краката на припадналия капитан и го затътри обратно към казармата.

— Корабен маг, а? Това ще е много полезно.

— Ако някой от вас си мисли, че ще призова Лабиринта си с целия този отатарал наоколо, вие сте побърканите.

Тя извика към Печалния.

— Как въобще ще се измъкнем от този проклет остров?

— Почерпката ще извади останалите от нашия — хм — отряд през нощта. Имаме кораб.

Девалет изпухтя нещо като „Чудесно!“ и си тръгна.

— Къде отиваш? — викна подире й Хо.

Тя посочи към дюните:

— Там има океан. Ще си изпера дрехите, ще си изжуля кожата с пясък, ще си измия косата и после ще го направя отново!

Хо подръпна протъркания си мръсен елек и надигна крак в износен кожен сандал. Всичко пропито от рудата. Погледна към казармите, очите му се оцъклиха и той се затича след Печалния.

— Почакай малко!