![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Следователно тя стоеше пред същия избор, който всъщност не бе избор през тази седмица, откак войската на Урко премина — да лежи на покрива на палатката и да зяпа, да седи около главния огън в стана или да посети шатрата на началството. Прекарването на още една безполезна вечер около огъня означаваше да гледа как фаларските конници, водени от дебелия си капитан — Тонли — си разменят обиди и хвалби със сетите, докато поглъщат огромни количества от разнообразното пиене, което хората му бяха „освободили“ напоследък. Най-често — бира, въпреки появата на някоя и друга бъчва пречистено спиртно питие и дори на мехове с медовина. Посещаването на палатката на началниците значеше — да — още по-голямо приближаване до командир Улен. Нещо, което тя намираше страшно лесно за извършване.
Какво щеше да си помисли маркизът? Или Чос? Щяха ли да одобрят? Гелел нахлузи по-плътно ръкавиците си срещу мразовития нощен въздух и погледна на изток, където земята преливаше в плоската богата равнина на Идрин. Някъде там, само на дни разстояние, се движеше окъсаната сбирщина на пиратите. Тя лениво се запита защо ли Улен просто не изстреля тиловия си батальон заедно с фаларските стрелци, сетските разузнавачи и конницата от Патрулите и не изличи разбойниците от лицето на материка. Е, нека вървят в преизподнята! Твърдяха, че тя била наследникът на талийското Господство, Тали на Кюон Тали. Следователно тя заемаше по-висок чин от маркиза, а Чос го нямаше. Гелел се насочи към шатрата на командването.
Тя достигна една от главните пътеки в стана и видя по-напред факлите и стражите на пост — редовни малазански войници от фаларските бригади, и забави крачка. Ако Лигата спечели наближаващия сблъсък и тя бъде поставена като Тали на Кюон Тали… как би се отразило сегашното й държане тук в очите на такива войници навсякъде? Мисълта за подигравките им пламна върху лицето й.
Сега очите на гвардейците я гледаха, блеснали в тъмнината под шлемовете им, и тя се застави да продължи да ходи. Е, и те да вървят в преизподнята — точно сега тя не беше нищо повече от обикновен капитан от конницата — превост. Обикновен и сам.
Когато приближи, гвардейците преклониха глави в знак на почит и единият дръпна навеса настрани. Гелел отвърна с цялата любезност, на която се осмели, и се шмугна вътре. Там беше топло. Златната светлина на лампите огряваше претрупана маса, пръснати столове и ниска масичка, засипана с плодове, парчета месо и кани с вино. Командир Улен сипваше вино на масата, изправи се и се поклони. Маркиз Джардин се изправи и също се поклони, макар и по-бавно и небрежно — обикновено съблюдаване на благородническа любезност. Гелел на свой ред отдаде чест на двамата старши офицери.
Улен отклони поздрава.
— Стига, Алил. Колко пъти трябва да помоля?
— Всеки път, господине.
Гелел свали ръкавиците и наметалото си и ги положи върху някакъв стол.
— Тъкмо говорехме за тази разбойническа войска — обясни маркизът и отново се отпусна на стола си. — Разправят, че в Унта сигурно са опитали да ограбят Имперския арсенал. Унищожили са половината от града и от себе си.
— Останали са достатъчно от тях — проръмжа Улен в чашата си, седна и протегна крака. Гелел хареса как го направи, хареса и как я наблюдаваше с ъгълчето на бледосините си очи — почти притеснено. Тя седна на масата и си взе гарафа.
— Напълно разбирам защо не ги размазваме. Искам да кажа, след като са толкова много…
Усмивка от Улен. Усмивка без никаква подигравка, само жива веселост, споделена и от очите.
— Колко невъобразимо много са станали сега?
— Дочух някакъв войник да се кълне, че били поне тридесет хиляди.
Маркизът подсвирна.
— Извънредно увеличение наистина. Забравете ги, Алил. Та те са само сбирщина грабители. Нас не ни занимават лешоядите. Дошли сме за лъвицата.
Улен обаче се намръщи, а загрижените резки около устата му станаха по-дълбоки. Гелел срещна погледа му и въпросително повдигна вежда.
— Не ги пренебрегваме, Алил. Сетските съгледвачи ги наблюдават от разстояние. За тях се носят доста притеснителни и по мнението на всички — противоречиви слухове. Ала те са — как да го кажа? Трудно е да им повярваш. А и нашият маг при Урко, Бала, изпрати послание, че била притеснена. Тя подозира, че могъщи магове се крият от търсенията й.