Крахът на титаните [bg]

Някъде отблизо Григорий чу цвилене. Кон — значи имаше и офицер. Григорий незабавно откри огън по въображаемите австрийци. Взводът му го последва и се разнесе тракането на разпокъсаната стрелба. После Григорий се огледа и забеляза как майор Азов гази през калта на едър сив хунтер. Азов крещеше по група отстъпващи войници да се връщат в боя. Те поспориха с него, докато не извади пистолета си — револвер Наган, също като на Лев, ненужно забеляза Григорий. Насочи го към войниците и те неохотно се обърнаха и тръгнаха по стъпките си.

Азов прибра оръжието си и тръгна в тръс към позицията на Григорий.

— Какво правите тука, глупаци?

Григорий остана залегнал, обаче се претъркули и презареди пушката, тикайки патронника с престорена припряност.

— Вражеска позиция в горичката напред, Ваше благородие. По-добре слезте от коня, господине, могат да Ви видят.

Азов остана на седлото.

— И какво правите? Криете ли се от тях?

— Негово благородие поручик Кирилов ни нареди да ги унищожим. Пратих патрул да ги заобиколи отстрани, а ние го прикриваме.

Азов не беше чак толкова глупав.

— Май не отговарят на огъня.

— Заковали сме ги.

Майорът поклати глава.

— Изтеглили са се. Ако въобще са били там.

— Не мисля така, Ваше височество. Стреляха по нас само преди миг.

— Там няма никой — извиси глас Азов. — Прекрати стрелбата! Войници, прекратете стрелбата!

Взводът на Григорий спря да стреля. Войниците загледаха майора.

— По моя команда — напред! — нареди Азов и извади пистолета.

Григорий не знаеше какво да прави. Очевидно битката се беше превърнала в катастрофа, както той беше предвидил. След като я беше избягвал цял ден, не искаше да рискува живота на хората си сега, когато явно всичко беше свършило. Но прекият сблъсък с офицерите винаги е опасна работа.

В същия миг група войници изскочиха от мястото, където Григорий лъжеше, че има вражеска позиция. Той зяпна от изненада. При вида на униформите им обаче разбра, че не са австрийци, а отстъпващи руси.

Но Азов не промени решението си.

— Това са страхливци и дезертьори! — викна той. — Атака!

И почна да стреля по своите.

Войниците от взвода на Григорий бяха сащисани. Офицерите често заплашваха, че ще стрелят по частите, които не желаят да влизат в бой. Но никога досега хората на Григорий не бяха получавали заповед да стрелят по своите. Гледаха към него и чакаха да ги поведе.

Азов насочи оръжието си към Григорий:

— Атака! Избийте предателите!

Григорий взе решение.

— Точно така, войници! — провикна се той. Изправи се. Обърна гръб на приближаващите се руси, огледа се и вдигна пушката. — Е чухте какво каза майорът!

Завъртя пушката, сякаш се кани да се обърне, и после я насочи към Азов.