Произход на политическия ред [bg]

Човешките същества не са напълно свободни в социалното конструиране на своето поведение. Те имат обща биологична природа. Тази природа е изключително еднородна по целия свят предвид факта, че повечето съвременни хора извън Африка произлизат от една–единствена относително малка група индивиди отпреди около петдесет хиляди години. Тази обща природа не определя политическото поведение, но тя едновременно оформя и ограничава естеството на възможните институции. Това също така означава, че човешката политика възниква под формата на определени повтарящи се модели на поведение в различни епохи и различни култури. Тази обща природа може да бъде описана със следните твърдения.

Човешките същества никога не са съществували в предсоциално състояние. Идеята, че хората някога са съществували като отделни индивиди, които са взаимодействали или чрез анархично насилие (Хобс), или в миролюбиво неведение помежду си (Русо), е невярна. Човешките същества, както и техните предци примати винаги са живели в родствени социални групи с различни размери. Те са живели в тези социални единици в продължение на достатъчно дълъг период от време, за да могат необходимите за възникване на социално сътрудничество когнитивни и емоционални способности да еволюират и да се кодират в техния генофонд. Това означава, че моделът за рационален избор на колективни действия, при който индивидите преценяват, че ще им е по–добре, като си сътрудничат помежду си, значително подценява степента на социално сътрудничество, което съществува в човешките общества и не разбира мотивите, на които то се основава.

Естествената човешка общителност е изградена върху два принципа – роднинска селекция и реципрочен алтруизъм. Според принципа на роднинската селекция или способността за приобщаване човешките същества действат алтруистично към генетичните си роднини (или считани за генетични роднини) приблизително пропорционално на споделените помежду им гени. Според принципа на реципрочния алтруизъм човешките същества развиват отношения на взаимна изгода или взаимна вреда, взаимодействайки с други индивиди. Реципрочният алтруизъм за разлика от роднинската селекция не зависи от генетично родство; той зависи от повтарящо се пряко лично взаимодействие и от доверителните отношения в резултат на тези взаимодействия. Тези форми на социално сътрудничество са общоприетите начини, по които хората взаимодействат помежду си при липсата на стимули да се придържат към други, по–неперсонални институции. Когато неперсоналните институции се разпадат, именно тези форми на сътрудничество възникват отново, защото са естествени за човека. Това, което наричам патримониализъм, е политически назначения въз основата на един от тези два принципа. Ето защо назначаването на бюрократични длъжности на роднини на владетелите в края на династията Хан в Китай, желанието на еничарите синовете им да постъпят в техните корпуси или продаването на длъжности като наследствена собственост по времето на Стария режим във Франция са все примери за възраждане на естествения патримониален принцип.