Гравитационна дъга [bg]

Но той се върнал на кораба. Бъдещето му било с Балтийския флот и нито той нито момичето подлагали на съмнение това. Бурята отшумяла, мъгла покривала морето. Чичерин отплавал, затворен в тъмния вонящ кубрик под ватерлинията на „Суворов“, където пиел коледната си водка и разказвал колко добре е прекарвал там, където нямало вълнение, на края на сухата степ с нещо по-топло и по-нежно около пениса му, освен самотната му шепа. Вече започвал да я описва като знойна туземка. Стара колкото света моряшка история. Докато я разказвал той вече преставал да бъде Чичерин, а се превръщал в еднолика тълпа, преди и след, напълно изгубена, но не изцяло нещастна. Младата туземка може да е стояла на някой морски нос, изпращала е с поглед сивите броненосци, които един след друг се разтваряли в южноатлантическата мъгла, но — дори ако тук бихте пожелали да чуете няколко такта от „Мадам Бътерфлай“, — по-възможно е да е спяла или излязла да курварува. Не я очаквал лек живот по-нататък. Чичерин я изоставил бременна и детето щяло да се роди няколко месеца след потопяването на броненосеца привечер на 27 май там, откъдето се виждали стръмните скали и зелените гори на Цушима.

Немците регистрирали раждането и името на бащата (според моряшкия обичай Чичерин й го записал, дал й своето име) в техния централен архив във Виндхук. Скоро на майката и детето бил издаден пропуск за пътуване, за да се приберат в селото на нейното племе. Веднага след като бушмените върнали Енциан в същото село, в проведеното от колониалното правителство преброяване на населението, за да бъде установен броят на убитите от него туземци, майката е регистрирана като починала, но в документите името й било запазено. В берлинските архиви е съхранено копие от германска виза на Енциан с дата от декември 1926 година, а по-късно и негова молба за предоставяне на германско гражданство.