Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Талут усети, че мускулите на Джондалар се поотпуснаха, и продължи да говори:
— През пролетта има наводнения и трябва да се пресичат много реки. Освен това, Джондалар, не можеш да стигнеш толкова далеч от дома си, да презимуваш сред Мамутоите и да не идеш на лов за мамути с Ловците на Мамути. Когато се върнеш, никога вече няма да имаш такава възможност. Първият лов е рано през лятото, скоро след като отидем на Лятната среща. Точно след нея е най-подходящият момент за пътешествие. Ще бъде голям жест от твоя страна, ако решиш да останеш с нас поне до първия лов на мамути. Много ми се иска да ни покажеш как да боравим с онзи твой копиехвъргач.
— Да, разбира се, ще помисля за това — отговори Джондалар. После погледна право в очите големия червенокос водач. — Благодаря ти, Талут. Прав си. Още не мога да тръгна.
Мамут седеше с кръстосани крака на любимото си място за медитация — нарът до неговия, който се използваше като склад за резервни завивки от кожи на северни елени, кожуси и други постелки. Не толкова медитираше, колкото размишляваше. В нощта, когато се събуди от нейния плач, той още по-ясно осъзна отчаянието на Айла от това, че Джондалар я бе напуснал. Нещастието и терзанието и го потресоха. Макар че тя успяваше да прикрие силата на чувствата си пред повечето хора, сега той по-често улавяше дребни детайли от поведението и които по-рано вероятно биха му се изплъзнали. Въпреки че привидно Айла истински се радваше на компанията на Ранек и шегите му я разсмиваха, тя бе потисната и в грижите и вниманието, с които обсипваше Вълчо и конете, имаше елемент на отчаян копнеж.
Мамут внимателно наблюдаваше високия гостенин и забеляза у него същото угнетение. Изглеждаше изпълнен с мъчително напрежение, макар че и той се опитваше да го прикрие. След отчаяния му порив да си тръгне в разгара на виелицата, старият шаман започна да се опасява, че здравият разум на Джондалар е поставен на изпитание от мисълта, че губи Айла. Старецът, който бе така тясно свързан с духовния свят на Мут и Нейните фортуни, съзираше в това много по-дълбока принуда от обикновена младежка любов. Възможно бе Майката да има планове и за него, планове, в които влизаше и Айла.
Макар че на Мамут не му се искаше да се меси, той се чудеше защо Майката му бе показала, че Тя е силата, стояща зад взаимните им чувства. Въпреки убеждението му, че в крайна сметка Тя ще подреди обстоятелствата така, както и е угодно, вероятно Майката искаше от него да помогне в този случай.
Докато той се чудеше дали и как да оповести желанията на Майката, в Огнището на Мамута влезна Ранек, явно търсейки Айла. Мамут знаеше, че тя бе извела вълчето на езда с Уини и няма скоро да се върне. Ранек се огледа, видя стареца и се приближи към него.
— Мамут, знаеш ли къде е Айла?
— Да. Излезе с животните.
— Чудех се защо не я виждам от известно време.
— Напоследък доста често се виждаш с нея.
Ранек се ухили.
— Надявам се да я виждам много по-често.
— Ранек, тя не пристигна тук сама. Не мислиш ли, че Джондалар има повече право да се интересува от нея?
— Може и да е имал, когато пристигнаха, но той се отказа от нея. Напусна огнището — отговори Ранек.
Мамут долови отбранителни нотки в тона му.
— Мисля, че между тях още има силни чувства. Раздялата им няма да е окончателна, ако на привързаността им се даде нова възможност да разцъфне, Ранек.
— Мамут, ако искаш да ми кажеш да се оттегля, извинявай, но е твърде късно. Аз също имам силни чувства към Айла — отвърна Ранек с дрезгав от вълнение глас — Мамут, аз я обичам, искам да се събера с нея, да създам огнище с нея. Време ми е да се задомя и искам нейните деца да растат в моето огнище. Никога не съм срещал друга като нея. Тя е всичко, за което съм мечтал. Ако мога да я убедя да приеме, искам да обявя нашето Обещание на Пролетния фестивал и да се включим в Бракосъчетанието това лято.
— Ранек, сигурен ли си, че искаш точно това? — попита го Мамут.
Той обичаше Ранек и знаеше, че Уимез ще се зарадва, ако тъмнокожото момче, което той бе довел от странстванията си, си намери жена и свие гнездо. — Има много жени-Мамутои, които биха се радвали да се съберат с теб. Какво ще кажеш на хубавата, млада, червенокоса жена, на която почти си дал Обещание? Как и беше името? Трики? — Мамут беше сигурен, че ако Ранек бе светлокож, по лицето му би избила руменина.
— Ще кажа… ще кажа, че съжалявам. С нищо не мога да променя нещата. Искам само Айла и никоя друга. Сега тя е Мамутои. И трябва да се събере с друг Мамутои. Искам аз да бъда нейният избраник.