Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
На другия ден срещнаха по пътя си доста големи мъчнотии. Трябваше да преминат през странната област, изпълнена с езера, гейзери и солфатари, която се простира на изток от планинската верига Уахити Рейнджес. Пътят беше по-приятен за окото, отколкото за краката. На всяка четвърт миля трябваше да правят обходи, да преодоляват препятствия, да заобикалят, което беше несъмнено много уморително. Но какво изключително зрелище! И какво безкрайно разнообразие разстилаше природата пред погледа на пътешественика!
Върху това обширно пространство от двадесет квадратни мили действието на подземните сили се проявяваше в най-различни форми. От малките горички туземни чайни дървета бликаха солени извори с чудна прозрачност, над които се носеха милиарди насекоми. Тези извори издаваха остра миризма на изгорял барут и оставяха по земята бяла утайка като блестящ сняг. Бистрите им води почти кипяха, докато други съседни извори струяха ледено студени. По бреговете им растяха гигантски папрати при растителни условия, подобни на ония от първичната ера.
От всички страни бликаха от земята, обгърнати от пара, водни струи, също като водоскоци на някой парк — едни непрекъснато, а други шуртяха на пресекулки, сякаш по волята на някой своенравен Плутон. Те бяха разположени амфитеатрално върху естествени терасовидни басейни, каквито виждаме в модерните паркове. Водите преливаха от един басейн в други се смесваха постепенно под кълбата бяла пара. Те разяждаха полупрозрачните стъпала на тия гигантски стълби и подхранваха с кипящите си води цели езера.
По-далече горещите извори и неудържимите гейзери биваха замествани от тлеещи огнища. Почвата бе покрита с големи мехури. Това бяха многобройни полуугаснали кратери, прорязани от пукнатини, през които се изпаряваха много газове. Въздухът бе наситен от парливи серни съединения с неприятна миризма. Сярата застилаше земята под формата на кора и натрупани кристали. От векове неизчислими и неизползувани богатства бяха набрани тук и ако някога серните находища в Сицилия се изчерпеха, индустрията би се продоволствувала от залежите на тоя, още малко познат новозеландски край.
Лесно бихме могли да си представим изпитанията, които пътешествениците понесоха при преминаването на тази област, осеяна с препятствия. Лагеруването бе мъчно, а и ловците не срещнаха нито една птица, достойна да бъде оскубана от ръката на мистър Олбинет. Така най-често те трябваше да се задоволяват с папрати и със сладки патати, оскъдна храна, която съвсем не можеше да възстанови силите на изнемощелия малък отряд. И всички с нетърпение чакаха да излязат колкото се може по-скоро от тези безплодни и пустинни места.
При това не по-малко от четири дена бяха нужни, за да се обходи тази непроходима местност. Едва на 23 февруари, на 15 мили от Маунганаму, пътешествениците спряха да стануват в подножието на безименно възвишение, означено на картата на Паганел. Пред погледа им се откриваха равнини, покрити с храсталаци, а на хоризонта се очертаваха гори.
Това беше добър знак, при условие, разбира се, че обитаемостта на тия области не беше привлякла и много обитатели. Дотук пътешествениците не бяха срещнали и сянка от туземец.
През този ден Мак Набс и Робърт убиха три киви, които заеха почетно място на трапезата, но трябва да се признае, не за дълго време, защото за няколко минути бяха оглозгани от човките до краката.
По време на десерта, който се състоеше от сладки патати и картофи, Паганел направи едно предложение, което бе прието с възторг. Безименната планина, която се губеше на деветстотин метра в облаците, да бъде наречена Гленарван. И той отбеляза внимателно върху картата си името на шотландския лорд.
Безсмислено е да се спираме на еднообразните и неинтересни произшествия през останалия път. От езерата до Тихия океан се случиха две или три по-забележителни неща.
През цялото време вървяха през гори и равнини. Джон определяше посоката по слънцето и звездите. Небето се показа благосклонно и ги пощади от големи горещини и дъждове. При все това растящата умора забавяше хода на прекаралите толкова жестоки изпитания пътешественици, които бързаха да стигнат до мисиите.
Те беседваха помежду си, но общи разговори не се повеждаха. Отрядът се бе разделил на групи не толкова по взаимни симпатии, колкото по общността на мислите.
Гленарван вървеше най-често сам и колкото наближаваха брега, все повече мислеше за „Дънкан“ и неговия екипаж. Забравяше опасностите, които още го застрашаваха до Окленд, и мислеше за своите избити моряци. Тази ужасна картина не го напускаше.