Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Да предупредя хората ти — за нашия ка-тет.
Роланд кимна.
— Ще го сторя, не се безпокой. Ще се погрижа и за Шийми. Той е една от причините да се махна оттук.
Роланд разчиташе на Шийми повече, отколкото тя си мислеше. Ако той, Бърт и Алан бъдеха убити, младежът трябваше да я подкрепи.
— Кога тръгвате? — попита Сюзан. — Ще имаме ли време да се любим?
— Имаме време, но може би е по-добре да не го правим. Ще бъде достатъчно трудно да те напусна и без друго. Освен ако действително искаш да… — Погледът му почти я умоляваше да се съгласи.
— Тогава да поспим. — Тя го хвана за ръката. За секунда на езика й беше да му каже, че носи детето му, но в последния момент реши да замълчи. Роланд си имаше достатъчно други проблеми, а тя не искаше да му съобщава такава хубавата новина в такъв лош момент.
Върнаха се през тревата, която вече се надигаше да закрие проправената преди малко пътека. Роланд я прегърна и нежно я целуна още веднъж.
— Ще те обичам винаги, Сюзан. Каквото и да се случи.
Тя се усмихна, но очите й се наляха със сълзи.
— Каквото и да се случи — повтори и също го целуна.
6
Луната вече залязваше, когато осмината минаха под арката с надпис „ЕЛА В МИР“ на Свещения език. Джонас и Рейнолдс водеха групата. Зад тях се движеше Рия в черната каручка, теглена от понито. Другите петима бяха Хаш Ренфрю, Куинт и трима от най-добрите каубои на Ренфрю.
Корал също искаше да дойде, но Джонас имаше друга намерения.
— Ако ни убият, можеш да продължиш горе-долу както преди — каза й. — Няма нищо, което да те свърже с нас.
— Не съм сигурна, че без теб би имало смисъл да продължавам,
— Прекрати тези детинщини, не ти принадлежа. Ще откриеш доста много други причини да продължиш нататък по пътя, ако си напънеш мозъка. Ако всичко е както трябва а аз вярвам, че ще е — и все още ти се иска да дойдеш с мен, махни се от града веднага след като се разчуе, че сме успели. Има едно селище на запад в планините Ви Кастис. Рици. Вземи най-бързия кон, до който се добереш и ни чакай там. Когато пристигнем с танкерите, просто скачаш зад мен ма седлото и готово. Разбра ли?
Тя беше схванала — и още как. Една на хиляда беше Корал Горин — хитра като Сатаната и способна да се чука като любимата курва на Дявола. Той само можеше да се надява, че всичко ще се уреди толкова лесно, колкото й го беше представил.
Джонас поизостана, докато конят му се изравни с каручката. Стъкленото кълбо беше извадено от калъфа и лежеше в скута на Рия.
— Нещо ново? — попита я.
Едновременно се надяваше и се страхуваше да види, че и топката се заражда розовото сияние.
— Не! Ще проговори, когато реши, бъди сигурен.
— Тогава защо си ми_ ти, _стара жено?
— Ще разбереш, като му дойде времето. — Рия го погледна с презрение и с малко страх.
Той отново пришпори коня си начело на малкия отряд. Беше решил да отнеме топката от Рия при най-малкия признак на неприятности — магическото кълбо вече беше сложило отпечатък в мозъка му; твърде често си мислеше за онзи розов проблясък…
„Глупости — каза си. — Просто съм нервен преди битката. Веднъж да приключа с тази работа, пак ще съм си старият аз.“
Хубаво, ако беше истина, но…
… но, в интерес на истината, беше започнал да се чуди.
Ренфрю яздеше до Клей. Джонас се промъкна с коня си помежду им. Сакатият крак ужасно го болеше — още един лош знак.
— Ленгил? — обърна се към Ренфрю.
— Събира солиден отряд — отвърна фермерът. — Не се бой за Фран Ленгил. Най-малко тридесет човека.
— Тридесет? Богове, та аз му казах, че искам най-малко четиридесет!
Ренфрю го измери с поглед и потръпна от полъха на хладния вятър.
— Колко се страхуваш от тези три хлапета, Джонас?
— Страхувам се достатъчно и за двама ни, предполагам, след като ти си прекалено тъп да осъзнаеш кои са и на какво са способни. — Той се постара да се успокои и да нормализира тона си. Щеше да е по-добре да успее, тези тиквеници му бяха необходими още малко. Веднъж да предадеше кълбото на Латиго, нещата щяха да се променят.
— Макар че не вярвам да ги видим повече — добави.
— Най-вероятно са на поне петдесет километра оттук и яздят на запад — съгласи се Ренфрю. — Но съм готов да дам цяла крона, за да разбера как са се измъкнали!
„Какво значение има, идиот такъв?“ — помисли си Джонас, но не го каза на глас.
— Що се отнася до Ленгил, той ще събере най-свестните хора, които има — ако се стигне до битка, неговите тридесет ще се бият като шейсет.
Погледът му срещна този на Клей. „Ще повярвам като го видя“ — казваше му безмълвно Клей и Джонас отново си помисли, че винаги го беше харесвал повече от Рой Дипейп.