Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Разочарована? Какво имаш предвид?

— Само, че времето е лошо.

— Тогава ще кажем на Харис да кара бавно и внимателно. Но той и без това ще го направи. А и Старлинг е много спокоен кон. Старлинг не се плаши от сняг и лед. Освен това, както знаеш, има хора, които Хенри е длъжен да посети — хора, които много ще се разстроят, ако не отиде да ги види. Джени и Олуън, старите слуги на баща ми. Те не говорят за нищо друго, освен за идването на Хенри. За последен път са го виждали преди пет години, а едва ли ще доживеят да го видят след още пет, горките.

— Добре! Добре! Казах само, че времето е лошо. Това е всичко.

Но не беше съвсем всичко. Стрейндж съзнаваше, че Арабела възлага големи надежди на това гостуване. Откакто се бе омъжила, тя рядко виждаше брат си. В Лондон той не идваше на „Сохо Скуеър“ толкова често, колкото й се искаше, а когато дойдеше, не оставаше толкова дълго, колкото тя се надяваше. Но това гостуване за Коледа щеше да възроди предишната им близост. Заедно те щяха да обиколят всички места от своето детство, а Хенри бе обещал, че ще остане почти месец.

Хенри пристигна и отначало като че ли най-съкровените желания на Арабела се сбъднаха. По време на първата им вечеря заедно разговорът беше много оживен. Хенри носеше много новини от Грейт Хитхердън, селото в Нотингамшир, където беше енорийски свещеник109.

Грейт Хитхердън беше голямо и богато село. В околността му живееха няколко благороднически семейства. Хенри се радваше на уважението на тамошното общество. След като надълго и нашироко разказа за приятелите си и техните балове и вечери, той заключи:

— Но не искам да мислите, че пренебрегваме благотворителната дейност.

Ние сме активна общност. Има много неща, които могат да се направят, и много хора в нужда. Завчера посетих едно бедно и болно семейство и заварих в дома им мис Уоткинс, която вече раздаваше пари и добри съвети. Мис Уоткинс е много състрадателна млада дама — тук Хенри млъкна, сякаш очакваше някой да каже нещо.

Стрейндж го погледна безизразно и после изведнъж като че ли го осени мисъл.

— Е, Хенри, моля да ме извиниш. Сигурно ни смяташ за много несъобразителни. Спомена мис Уоткинс пет пъти за десет минути и нито Бел, нито аз зададохме и един въпрос за нея. Тази вечер и двамата сме малко недосетливи — от студения уелски въздух е, мозъкът ти замръзва, — но сега, когато схванах намека ти, с радост ще те разпитам за нея колкото подробно пожелаеш. Руса ли е или тъмнокоса? Мургава или бледа? Какво предпочита — пиано или арфа? Кои са любимите й книги?

Хенри, който предположи, че Стрейндж го взема на подбив, се намръщи и реши да не казва нищо повече за дамата.

Арабела стрелна съпруга си с хладен поглед и започна да разпитва по-деликатно, в резултат на което скоро изкопчи от Хенри следните сведения: мис Уоткинс се беше преместила наскоро в Грейт Хитхердън, малкото й име беше Софрония, тя живееше с настойниците си мистър и мисис Суунфърст (нейни далечни роднини), обичаше да чете (макар че Хенри не знаеше точно какво), любимият й цвят беше жълтият и не понасяше ананаси.