Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Слушам, господине.
Вратата на къщата бе затворена и Кастило не видя нито Дейвидсън, нито Кенсингтън. Щом Брадли спря автомобила и Чарли понечи да отвори, Дешамп докосна ръката му и посочи вана.
Задната врата бе отворена и Дейвидсън бе готов да се прехвърли в беемвето.
Кастило му махна.
— Има още място във вана — обясни той.
Дешамп отвори вратата, заобиколи тичешком беемвето и бързо се качи в „Трафика“.
— Не, Макс! — нареди строго Кастило, пресегна се над кучето и отвори другата задна врата.
Макс погледна и двете врати, през които можеше да излезе, и, изглежда реши, че не е разбрал намерението на Кастило — че Кастило му е казал „Давай, Макс!“
— По дяволите! — възкликна Чарли и последва Макс във вана. Алфредо се бе настанил на третата редица седалки.
— Ще се срещнем с Александър Певснер — обясни той. — Очакват — Дешамп, Мунц и аз — да сме в беемвето. Затова ще пътуваме във вана. Ако нападнат беемвето — което е много възможно — просто се изнасяте по най-бързия начин. Ако ни причакват, най-вероятно бивши убийци от Щази, ще са най-добрите. Колкото и да ми се иска да ги спипаме, в момента не ми трябва престрелка, след която да оставим купчина трупове.
— Къде очакваш нападението, подполковник? — попита Джон Дейвидсън. — Някъде по пътя ли? На магистралата може би?
— Сега ще разберем — отвърна Кастило, извади мобилния и натисна копче за автоматично избиране, след това включи на говорител.
— Hola? — чу се гласът на Певснер.
— На всяка цена трябва да се отървеш от руския акцент — заяде се Кастило. — Звучи доста шантаво.
— Кажи.
— Разкажи ми повече за апартамента, който държиш в „Шератон“?
— Алфредо съгласи ли се да се срещнем?
— Не. Колебая се дали аз да не си взема апартамент там — отвърна Кастило, — затова реших първо да огледам твоя.
— На четвъртия етаж е, 407 — отвърна Певснер. — Има стълбище, асансьори, а 407 е втората врата отдясно.
— И кой ще се обади, ако реша да позвъня в 407?
— Никой. Може ли да направя едно предложение?
— Давай.
— Кажи ми кога ще бъдеш там и аз ще отида десет минути преди теб. Има подземен гараж…
— Много хора са измрели в подземните гаражи.
— Има и външен паркинг. Само че хората, които идват и си отиват, се виждат по-добре, отколкото в подземния гараж. Ти решаваш.
— Какво предлагаш?
— Янош ще провери апартамента и аз ще го проверя.
— После?
— Във фоайето има бар. Ако паркираш отвън, мини през фоайето и ще го видиш. Ако паркираш в подземния гараж, има асансьор. Качи се с него на партера и завий надясно. Янош ще бъде там и ще те чака, за да те заведе в стаята.
— А ти ще бъдеш в бара, така ли? — попита Кастило.
— Добре.
— Ще тръгна след пет минути и ще ми отнеме двайсет, за да пристигна — обясни Чарли.
— Благодаря. И предай на Алфредо, че му благодаря.
— След двайсет и пет минути, Алекс. Ще те чакам там — потвърди Кастило и затвори.
— Оттук до „Шератон“ са десет минути път, Карл — каза Мунц на немски.
— Знам — кимна Чарли. — Щом Дейвидсън и Кенсингтън се качат в беемвето, отиваме в подземния гараж с вана. Джон, ти ще чакаш пет минути и тогава ще тръгнеш. Кажи на Брадли да кара бавно.
— Не съм сигурен, че Брадли знае къде е хотелът, Карлос — обясни Солес на испански.
— Добре. В случай че някой ни наблюдава, нека изглежда така, сякаш шофьорът не знае къде е — отвърна Кастило. — Когато влезете в подземния гараж, паркирайте на място, откъдето можете да излезете бързо. По всяка вероятност Певснер ще бъде в черен „Мерцедес S600“, но обърни внимание, че думата е „вероятно“.
— Ясно — кимна Дейвидсън. — Малко съм объркан, Чарли. Ти ще го чакаш на бара, така ли?
— Няма начин. Ако Певснер се появи, както се разбрахме, в подземния гараж, в мига, в който отвори вратата, аз ще съм при него. След това отиваме право в апартамента. Тогава ще трябва да ни покривате.
— Ясно — отвърна Дейвидсън.
— Добре. Вие двамата, качвайте се в беемвето.
Дейвидсън и Кенсингтън се приближиха до автомобила.
Кенсингтън подаде на Кастило малък пакет тъкмо когато Солес палеше.
Кастило го отвори. Вътре бе „Микро Узито“ с пълнителите.
— Не се притеснявай, шефче — обади се Дешамп. — Всеки забравя особено когато тръгне да остарява.
Кастило не отговори на тази забележка. Вместо това каза:
— Рикардо, внимавай да не ни спрат за превишена скорост, но колкото по-бързо стигнем, толкова по-добре.
Кастило бе виждал хотел „Шератон Пилар“ преди и си спомняше къде е, но никога не му бе обръщал голямо внимание. Прииска му се да е бил по-наблюдателен.