Нож от блянове

Търговски лодки бяха наобиколили тежките сеанчански кораби, десетки и десетки, използвани при Бягството. Точно така се наричаше вече, „Голямото бягство от Ебу Дар“. Кажи „Бягството“ и никой няма да те пита кое бягство имаш предвид. Грамадни бяха, с тъпи носове, над два пъти по-широки от галера, подходящи навярно за цепене на океанските вълни, но със странен такелаж и още по-странни оребрени платна, твърде тромави. По мачтите и рейките сновяха мъже и жени и подменяха такелажа с нещо по-подходящо. Не че някой щеше да поиска да купи такъв кораб, но на доковете щяха да им трябват години, за да подменят всички съдове в Ебу Дар. А разходите! Никоя Надзор-ница на корабите не гореше от желание да затъне в дълг, като заеме от клановите ковчежници, след като повечето, ако не и всичкото злато беше заграбено от сеанчанците в Ебу Дар, освен ако нямаше друг из-бор. Някои, извадили толкова лош късмет, че да останат и без своите кораби, и без сеанчански, наистина нямаха друг избор.

Лодката подмина тежката стена на вълнолома, затрупан с черна слузеста тиня и водорасли — вълните, разбиващи се в сивия камък, не успяваха да ги разпръснат — и пред очите на Харайн се откри широкият сиво-зеленикав залив, обграден от големи блата, обрасли на места с пролетна зеленина на мястото на зимного кафяво, из които газеха дългокраки птици. Над лодката се заточи тънка мъглива пелена, понесена от лекия бриз, и навлажни косата й. Продължиха към пристана. Рибарски лодчици влачеха мрежите си покрай блатата, десетки видове чайки кръжаха във въздуха над тях да откраднат каквото могат. Самият град не я интересуваше, освен дългите каменни кейове с подредените покрай тях търговски съдове, но виж, заливът… Това широко, почти кръгло водно пространство беше най-просторното място за закотвяне, цялото пълно с морски и речни съдове, чакащи реда си да пристанат на кейовете. Наистина беше пълно, със стотици съдове с всякаква форма и големина, и не всички от тези кораби бяха на „вързаните за брега“. Шхуни имаше тук, тримачтови, дето можеха се надбягват с делфините. Шхуни и три от тромавите сеанчански чудовища. Бяха съдовете на Надзорниците на вълни и Надзорниците на платна, Първите дванадесет на всеки клан — онези, за които щеше да се намери място в залива, защото дори заливът на Иллиан си имаше граници, а Съветът на Деветимата, да не говорим за този „Стюард в Иллиан на Преродения Дракон“, щеше да създаде неприятности, ако Ата-ан Миере започнеха да затрудняват търговията им.