20 години по-късно

Подсетени от д’Артанян, че дължат спасението си и на Портос, двамата приятели му стиснаха на свой ред ръката.

— Сега — каза Атос — въпросът е да не бягаме като опърлени, накъдето ни видят очите, а да изработим план. — Какво ще правим?

— Какво ще правим ли, дявол да го вземе? Това не е

мъчно да се реши.

— Ако не е мъчно, кажете, д’Артанян.

— Ще идем в най-близкия крайморски град, ще съберем всичките ни оскъдни средства, ще наемем кораб и

ще се върнем във Франция. Що се отнася до мене, давам за това всичко, до последния петак. Първото съкровище е животът, а нашият, право да си кажем, виси сега на косъм.

— Какво ще кажете за това, дю Валон? — попита Атос.

— Аз съм напълно съгласен с д’Артанян — отговори Портос. — Тая Англия е отвратителна страна.

— Значи вие сте решили да я напуснете? — обърна се Атос към д’Артанян.

— Пусто опустяло! — извика д’Артанян. — Не виждам какво би могло да ме задържи тук.

Атос се спогледа с Арамис.

— Тогава вървете, приятели — каза Атос с въздишка.

— Как вървете? — запита д’Артанян. — Искате да кажете: да вървим?

— Не, приятелю — отвърна Атос. — Трябва да се разделим.

— Да се разделим! — повтори д’Артанян, поразен от тая неочаквана новина.

— Хайде де! — рече Портос. — Защо ще се разделяме, щом сме заедно?

— Защото вие изпълнихте възложеното ви поръчение и можете, дори трябва да се завърнете във Франция, а ние не сме свършили работата си.

— Как не сте свършили? — попита д’Артанян, като гледаше учудено Атос.

— Да, приятелю — отговори Атос с нежния си и едновременно твърд глас. — Ние дойдохме тук да защитим краля Чарлз и го защитихме зле; сега трябва да го спасим.

— Да спасите краля? извика д’Артанян, като загледа Арамис със същото учудване, с което бе гледал Атос.

Арамис само кимна утвърдително.

По лицето на д’Артанян се изписа дълбоко състрадание. Той започна да мисли, че има работа с двама луди.

— Не, вие не говорите сериозно, Атос — каза д’Артанян. — Кралят е заобиколен от армия, която го води в Лондон. Тая армия се командува от един месар, или син на месар, няма значение, полковник Хариеьн. Веднага след като пристигне в Лондон, негово величество ще бъде съден, гарантирам за това. Чух достатъчно нещо от устата на господни Оливър Кромуел, за да зная какво да мисля.

Атос и Арамис се спогледаха отново.

— После присъдата ще бъде приведена веднага в изпълнение — продължи д’Артанян. — О, тия господа пуритани пипат бързо!

— А как мислите, на какво ще осъдят краля? — попита Атос.

— Страхувам се, че ще го осъдят на смърт; те се провиниха срещу него толкова, че той няма да им прости, и сега им остава само едно — да го убият. Не знаете ли какво е казал господин Оливър Кромуел, когато дошъл в Париж и му показали Венсенската кула, където бил затворен господин дьо Вандом?

— Какво е казал? — попита Портос.

— Принцовете трябва да се хващат само за главата.