Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
А началото беше толкова различно. Бяха много влюбени и Ники често му казваше: „Ще те обичам до края на живота си. За мен не съществува никой друг“, и той имаше всички основания да й вярва. Техни приятели бяха споделили с него, че и на тях е казвала същото. Това беше вторият брак на Ники, но тези, които познаваха първия й съпруг — всъщност те бяха много малко, тъй като Ники очевидно бе прекъснала връзките си с всички, които познаваха Орин Деск, — твърдяха, че тя никога не е била толкова влюбена в него. Бяха решили да заминат на околосветско пътешествие след две години — всъщност догодина. Спомни си, че веднъж тя отиде чак до Бруклин, за да му намери една тушовка. Известно време, може би около година, Ники наистина го бе обичала. След това започнаха спречкванията, дребните спречквания, от които тя беше способна да направи бурен скандал. Какво правеха писмата от Мариън на дъното на чекмеджето му? Мариън беше момичето, в което Робърт бе влюбен четири години преди това. Беше забравил за съществуването на писмата, но Ники ги бе намерила и прочела до едно. Подозираше го, че продължава да се среща от време на време с Мариън — която впоследствие се бе омъжила, — може би на обяд, може би когато й казваше, че има много работа в службата и ще закъснее. Накрая Робърт взе писмата и ги изхвърли в шахтата, след което съжали. Какво право имаше Ники да бърка в чекмеджето му? Струваше му се, че тя се чувствува несигурна — поне така изглеждаше, — защото й липсва удовлетворение от работата. Бяха се запознали в момент, когато Ники започваше да осъзнава, че за да стигне до престижните галерии, не е достатъчно да кани техните собственици и критиците на пищни приеми. С неголямата рента, която получаваше от семейството си, и със заплатата на Робърт Ники можеше да си позволява доста претенциозни приеми. Почти без изключение обаче директорите на галериите я бяха посъветвали да опита най-напред на Десета улица и постепенно да наложи името си и накрая Ники се беше примирила с факта, че ще трябва да извърви този път. А и само да изложиш картините си на Десета улица, се оказа съвсем не лека работа. За двете години и половина, през които бяха женени, Ники бе участвувала в три, и то колективни, изложби. Критиците не им обърнаха особено внимание.
Робърт отиде до гардероба, за да вземе сладките от джоба на палтото си. Напипа восъчната хартия — ето ги, съвсем реални и материални. Усмихна се. Все пак на този свят имаше симпатични хора, мили хора, добри хора, може би и семейни хора, които дори когато се карат, не се държат един с друг като смъртни врагове. Робърт се упрекваше, че преживява прекалено тежко раздялата си с Ники просто защото е тяхната раздяла и че позволява болката му да го засегне толкова дълбоко просто защото е негова болка. Човек трябва да възприема нещата във взаимната им връзка. Това именно отличава нормалния човек от неуравновесения. Не го забравяй, каза си Робърт.
Отхапа от сладката и си спомни, че идва Коледа. Джак Нилсън го беше поканил да прекара празника у тях и Робърт бе склонен да приеме. Ще купи много играчки за дъщеричката им. Това му се струваше по-добра идея, отколкото да отиде чак до Чикаго при майка си и съпруга й Фил; а и нали ако отиде, ще трябва да им каже, че се е разделил с Ники, макар че майка му едва ли ще започне да го разпитва. Вторият баща на Робърт имаше две дъщери от първия си брак, който имаха свои деца, така че къщата им бездруго щеше да е пълна на Коледа. Поканата на Джак Нилсън беше по-привлекателна и от няколкото други, които бе получил от приятели в Ню Йорк, защото те бяха приятели и на Ники.
4
— Здравейте — каза тя. — По-добре ли се чувствувате?
— Кой се обажда?
— Джени Тийролф — отвърна гласът спокойно и приветливо. — Исках да разбера как се чувствувате. Как прекарахте празниците?
— Много приятно, благодаря. А вие?
— Също. При моите родители и при родителите на Грег. В домашна обстановка.
— Коледа е семеен празник. Снегът не ви ли създаде трудности?
— Дали ни е създал трудности? В момента съм откъсната от света. А при вас как е?
Той се засмя.
— В града е по-лесно.
— Утре сутринта ще дойдат да ми изчистят снега. Осем долара за снегорина. Това е третият снегорин, който викам. Каква зима! Добре поне, че телефонът ми не е прекъснат, но токът спря една вечер.
Пауза. Робърт не можеше да измисли какво да каже. За момент си спомни, че за Коледа не й бе пратил цветя, че бе потиснал желанието си да го направи. Накрая не й изпрати нищо.
— Депресията май ви мина? — попита тя.
— По-добре съм.