Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Това беше приблизително половината от очакваната печалба. Той не можа да скрие гнева си.
— Луд ли си? Двайсет жълтици! — Направи крачка назад и рече: — Няма да стане!
Мъжът пристъпи към него и каза тихо:
— Искаш ли приятелят ти да остане жив и здрав?…
Внезапно Ру измъкна меча си и го допря до гърлото на мъжа преди той да успее да помръдне. Мъжът беше бърз и се опита да се отскубне, но Ру го държеше здраво и продължаваше да опира острието в гърлото му.
— Ей! — каза Ру. — Не мърдай толкова. Мога да те резна и всичко ще стане в кръв. Ако приятелят ти не махне ножа си от ребрата на братовчеда или ако някой от онези двамата отсреща направи грешно движение, ще трябва да гълташ въздух през друга дупка.
— Спрете! — викна мъжът. Погледна встрани, без да мърда главата си, и викна: — Бърт! Слез долу!
Мъжът на капрата до Дънкан се смъкна без въпроси, а мъжът до Ру изсъска:
— Правиш голяма грешка.
— Може и да е така, но не ми е първата — отвърна Ру.
— Срещни се с Мъдреца. Това е последно предложение — каза неуспелият изнудвач.
— Мъдреца — повтори Ру. — Кой е пък тоя?
— Важен човек в града — отвърна мъжът. — Това днес ще го приемем за недоразумение. Утре ще дойдем пак и очаквам по-възпитано отношение от твоя страна.
Махна на съучастниците си да тръгват и те бързо се сляха с обедната тълпа. Неколцина минувачи се бяха спрели, за да зяпат сценката: как един мършав младеж е опрял меча си в гърлото на друг, също толкова мършав, но по-възрастен. Очевидно младежът не се притесняваше от нищо.
Един търговец надникна от магазина си и започна да вика градската стража.
Мъжът погледна Ру и каза:
— Ако бъда заловен от стражите, ще се окажеш в още по-голяма беда, отколкото си сега. — Той нервно прехапа устните си. През един квартал се чу остро изсвирване. Ру свали меча си и мъжът бързо изчезна в тълпата.
— Какво беше това? — попита Дънкан.
— Опит за сплашване.
— Шегаджиите. — Дънкан поклати глава.
— Шегаджиите ли?
— Гилдията на крадците — обясни братовчед му, като разтриваше ребрата си, за да се увери, че са непокътнати.
— Така и предположих. Спомена за някакъв, дето му викали Мъдреца.
— Без съмнение, това са Шегаджиите. Не можеш да въртиш търговия в Крондор, без да плащаш някому.
— Да ме вземат мътните, ако го направя — каза Ру и се качи в каруцата.
Дори Дънкан да каза нещо, Ру не го чу, защото развързваше въжето, придържащо бъчонките, и сваляше страничния капак на каруцата. Чу викове, погледна и видя хора от Градската стража, облечени в сини униформи и въоръжени с големи дървени палки, да говорят с търговеца, който сочеше към него.
Младежът тихо изруга. Началникът се приближи и каза:
— Онзи господин твърди, че сте се дуелирали на улицата.
— Да се дуелирам? Аз? — Ру подхвърли едното въже на Дънкан. — Съжалявам, но нещо се е объркал. Тъкмо разтоварвах вино за този хан. — Посочи с брадичка към вратата на заведението и към Дънкан, който смъкваше една от наредените бъчонки.
— Добре — каза началникът, който очевидно не искаше да си търси белята в град, пълен със скандали и побоища като Крондор. — Работете си.
Махна на другия страж и двамата закрачиха по улицата.
— Някои неща никога не се променят — подхвърли Дънкан. — Дори и да загубя залога си, мисля, че тия двамата ще се върнат в кръчмата, където са били преди да чуят сигнала.
Ру се изсмя. Смъкнаха пет бъчвички на паважа и Ру убеди ханджията да прати работник да помогне на Дънкан да ги внесат, за да може той да охранява колите. След като се разплатиха и останалият товар бе привързан добре, тръгнаха към следващата кръчма.
Привечер бяха продали близо една трета от виното, купено в Рейвънсбърг. Нещо повече, бяха си върнали почти всичкото злато, което младежът бе изразходвал за покупката. Ру пресметна, че е на път да утрои парите си, ако търговията в следващите ден-два е толкова успешна, колкото досега.
— Къде ще нощуваме? — попита Дънкан. — И кога ще ядем? Ужасно изгладнях.
— Трябва да намерим някой хан — отвърна Ру — с двор, достатъчно добре ограден, за да можем да опазим виното от нашите приятели.
Дънкан кимна — прекрасно разбираше кого има предвид Ру. Дънкан много пъти беше идвал в града през последните години, но този район не му бе познат; както личеше от витрините на магазините, край които минаваха, не беше от най-процъфтяващите в Крондор.
— Да се върнем по пътя, по които дойдохме. Мисля, че тук няма да имаме успех.
Улицата беше пълна с пешеходци — хора, връщащи се от работа или отиващи в местните кръчми. Някои магазини вече бяха затворени, други палеха фенери, подсказващи, че собствениците им работят до късно, за онези клиенти, които могат да пазаруват само вечер.