Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Царю! Ако убиеш този човек, ще извършиш едно несправедливо убийство! Той е твой пленник! Когато поискаш, ще направиш с него каквото поискаш! Но почакай! Той щеше да се жени за дъщерята на цар Шахиал. Твоите хора го уловиха там и ти го доведоха! Той не скри кой е, нито от теб, нито от тях! Ако го убиеш, цар Шахиал ще тръгне да си отмъщава с войска, а ти не ще можеш да му противостоиш, нямаш тази мощ!
И царят наредил да затворят Сейф ал-Мулук.
А ето какво станало с бабата на Бадиат ал-Джамал. Когато синът й Шахиал се явил пред нея, тя пратила да извикат Сейф ал-Мулук. Отишла неволницата, но не го намерила. Пратила бабата да разпитат градинарите и те разказали:
— Видяхме го да седи под едно дърво. Изведнъж пет джина от свитата на Синия цар спряха при него, грабнаха го, запушиха устата му и отлетяха с него!
Бабата много се разгневила и викнала на сина си:
— Какъв цар си, щом хората на Синия цар влизат в градината ти, отвличат гостите ти и си отиват по живо, по здраво! Срам и позор! Докато си жив, не бива да имаш живи врагове!
— Майко! — рекъл синът й. — Този човек е убил сина му! Как ще тръгна да се бия с него заради една човешка твар!
— Иди и си поискай госта! — разпоредила се тя. — Ако е жив и ти го предаде, вземи го! Ако пък го е убил — хвани Синия цар жив, доведи ми го със свитата му, за да ги изколя ей с тази ръка и да разруша домовете им! Ако не направиш това, ще прокълна млякото, което си сукал — то значи, че възпитанието, което съм ти дала, е пропиляно напразно!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Шахиал наредил на войниците си да се приготвят за път и бой. Стигнали земите на Синия цар. Там двете войски се сблъскали и Синият цар бил победен. Пленили децата му, големи и малки, първенците на държавата му, вързали всички и ги изправили пред цар Шахиал.
— Шахиал! — заговорил Синият цар. — Ти си джин и аз съм джин! Защо правиш това заради едно човешко същество, което уби сина ми? Защо проля кръвта на толкова много джинове!
— Стига! — отвърнал Шахиал. — Ако е жив, доведи го! Само тогава ще освободя и тебе, и всичките ти деца! Пък ако си го убил — ще изколя и тебе, и тях! Синът ти бе угнетител! Той крадеше царски дъщери и ги изоставяше край пусти кладенци!
— Гостът ти е при мене! — рекъл Синият цар. — Но първо трябва да се помирим с него!
Довели Сейф ал-Мулук. Цар Шахиал помирил двамата и възнаградил Синия цар. Бил подписан договор, с който се прощавало на Сейф ал-Мулук за убийството на царския син. Цар Шахиал го отвел при майка си и тя много му се зарадвала. Момъкът разказал цялата си история.
— Майко! — рекъл царят. — Иди с него в Сарандиб и вдигни там голяма сватба! Това е прекрасен момък, пък и колко беди е претърпял заради дъщеря ми!
Сейф ал-Мулук и бабата тръгнали и скоро пристигнали в Сарандиб. Цар Тадж ал-Мулук сключил брака между двамата млади, надарил ги богато и разпънал богати трапези.
Тогава Сейф ал-Мулук се изправил и рекъл:
— Милостиви царю, ще те помоля за нещо, но се боя да не би отговорът ти да ми донесе разочарование! Искам да омъжиш дъщеря си Даулат Хатун за моя побратим Саид!
Царят се зарадвал, съгласил се и още същия ден сключил брак и между Даулат Хатун и Саид.
Сейф ал-Мулук останал там с Бадиат ал-Джамал четирийсет дни. Един ден тя му рекла:
— Царски сине, остана ли в душата ти някаква тревога?
— Боже опази! — възкликнал Сейф ал-Мулук. — Но искам да видя пак баща и майка, да стъпя в родния Египет!
Тогава тя наредила на няколко свои слуги да отнесат нея и Сейф ал-Мулук, а също Саид и невестата му на египетска земя. Голяма била радостта на близките им, дълго траяло гостуването им, ала накрая четиримата се простили с роднините и се върнали в град Сарандиб. И всеки път, когато им се приисквало, посещавали близките си и се връщали обратно.
Така живели щастлив живот, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Хвала на Вечно живия, който не умира, който създава живота и осъжда на смърт живото, който е първият без начало и последният без край!…
Приказка за рибаря Халифа и халифа Харун ар-Рашид
Разправят също, че в древни времена в Багдад живял рибар на име Халифа. Бил много беден, почти просяк и никога през живота си не се бил женил. Случило се един ден да вземе мрежата си и да отиде с нея към реката рано сутринта, за да полови риба преди другите рибари. Разтворил я, метнал я веднъж, втори път, но нищо не се хванало. Мятал я цели десет пъти — все празна. Затъжил се рибарят, объркал се и възкликнал: