Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не можеше да го направи. Не можеше да се внедри сред заговорниците, които бяха достатъчно умели и силни, та да погубят самата Ясна. Просто не можеше.
И все пак трябваше да го направи.
Извади скицника и почна да рисува. Остави пръстите си да се движат сами. Трябваше да изглежда по-възрастна, но не прекалено. Щеше да е тъмноока. Хората биха забелязали, ако непозната светлоока се движи из лагера. А като тъмноока щеше да е по-незабележима. На подходящите хора обаче би могла да загатне, че ползва от онези капки за очи.
Тъмни коси. Дълги, като нейните. Същият ръст, същото телосложение, но доста по-различно лице. Изнурени черти — като на Тин. С белег на брадичката и по-ъгловати. Не особено хубави, ала не и грозни. По-… прями.
Вдъхна Светлина от лампата и нейната енергия я накара да рисува по-бързо. Не беше вълнение. Беше потребност да продължи.
Завърши със замах и видя как от хартията я гледа почти живо лице. Шалан издиша Светлината и усети как тя я обгръща и се извива около нея. За миг зрението ѝ се замъгли и можеше да вижда само сиянието на чезнещата Светлина.
После и тя си отиде. Шалан не се чувстваше по-иначе. Докосна лицето си. Същото беше. Дали…
Кичурът коси на рамото ѝ беше черен. Шалан се вторачи в него, после стана — едновременно нетърпелива и покорна. Отиде в банята и пристъпи към огледалото. Видя промененото лице — лице с матова кожа и тъмни очи. Лицето от рисунката, дарено с цвят и живот.
— Действа… — прошепна тя. Това беше нещо повече от скриването на прокъсаната рокля, което беше правила и по-рано. Това беше пълно преобразяване. — Какво можем да постигнем така?
— Каквото си въобразим — отговори Шарка от стената. — Или каквото ти си способна да си въобразиш. Не ме бива с онова, което не е. Обаче ми харесва. Харесва ми… вкусът му.
Изглеждаше особено доволен от себе си заради тази забележка.
Нещо не беше на мястото си. Шалан се намуси, вдигна рисунката и видя, че е оставила едно недовършено място встрани от носа. Тъкането на Светлината не беше покрило нейния нос напълно и имаше някакво мътно празно петно. Беше дребно; навярно за друг би било само странен белег. За нея обаче биеше на очи и обиждаше умението ѝ на художничка.
Побутна носа. Направила го беше мъничко по-голям от нейния. Можеше да докосне собствения си нос през изображението. То беше безплътно. Всъщност, когато бързо прекара пръсти през връхчето на нарисувания нос, то се размаза в светлина, като дим, понесен от вятъра.
Отмести пръстите си и образът се върна на място, ала празното петно остана. Небрежно рисуване.
— Колко ще изтрае този образ? — попита тя.
— Захранва се от Светлината — отвърна Шарка.
Шалан извади сферите от кесията си. Всички бяха потъмнели — май ги беше изразходвала по време на разговора с Върховните принцове. Извади една от лампата на стената и я замени с тъмна, от същата деноминация, и я задържа в юмрук.
Върна се в дневната. Щеше да ѝ потрябва различно облекло, разбира се. Една тъмноока жена не би…
Далекосъобщителят пишеше.
Шалан се завтече към дивана и затаи дъх, докато думите се появяваха на листа. Мисля, че сведенията, които получих днес, ще са от полза. Просто въведение, но следваше кода.
— Ммм — избръмча Шарка.
Трябваше първите две думи от отговора да почват с правилните букви. Писа същото преди, отговори Шалан с надеждата да е довършила кода.
Не се тревожете, написа събеседникът. Това ще Ви хареса, обаче срокът може да е тази нощ. Те искат да се срещнете.
Добре, отговори Шалан, отдъхна си и благослови времето, което Тин отдели, за да я накара да се упражнява в подправяне. Шалан възприемаше бързо, понеже за нея това беше един вид рисуване, а примерите на Тин ѝ позволиха да подражава на небрежния ѝ почерк забележително умело.
Искат срещата да е тази вечер, Тин, изписа далекосъобщителят.
Тази вечер? Кое време беше? Стенният часовник сочеше половин час след първата вечерна камбана. Само първата луна беше изгряла, веднага след залез. Взе писеца и подхвана „Не знам дали съм готова“, ала спря. Тин не би се изразила така. Вместо това написа:
Не съм готова.
Бяха настоятелни, отговори посредникът. Затова опитах да се свържа с Вас по-рано. Явно повереницата на Ясна е пристигнала днес. Какво стана?