Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Той я последва до долу, учтиво усмихнат, и отново зае най-хубавото място, до самото огнище. Изпружил крака към догарящия огън, който ту лумваше срещу него, ту стихваше в тъмната стая, той пиеше до дъно чашите с горещо вино, а огромната му сянка повтаряше движенията от стената и тавана.
Изморената компания се беше разотишла и всички си бяха легнали освен бащата на младото момиче, който бе задрямал на стола си край огъня. Пътникът си направи труд да отиде чак горе до спалнята си, за да вземе джобното си шише ракия, както сам каза, като изля съдържанието му в остатъка от виното и го изпи с нова наслада.
— Може ли да запитам, сър, дали отивате в Италия?
Беловласият господин се беше събудил и се готвеше да си върви. Той отговори утвърдително.
— И аз също — отговори пътникът. — Ще се радвам да имам честта да ви поздравя при по-хубави гледки и по-благоприятни обстоятелства от тези мрачни планини.
Господинът се поклони доста резервирано и му благодари.
— Ние, бедните господа, сър — каза пътникът и изтри мустаците си с ръка, защото ги беше натопил във виното и ракията, — ние, бедните, не пътуваме като принцове, обаче ценим учтивостта и благородството в живота. За ваше здраве, сър!
— Благодаря ви, сър.
— За здравето на благородното ви семейство — на хубавите дами, вашите дъщери.
— Повторно благодаря, сър. Лека нощ! Мила, къде са… хм… нашите придружители?
— Тук, наблизо, папа.
— Позволете! — каза пътникът, стана и отвори вратата, докато господинът тръгна натам, хванал дъщеря си под ръка. — Приятна почивка! До повторната ни приятна среща! До утре!
Той изпрати въздушна целувка с най-изтънчен и изящен маниер, а младата дама се притисна по-силно до баща си и го отмина със страх да не го докосне.
— Хм! — каза натрапчивият пътник, чиито изящни маниери се изпариха и гласът му се сниши, щом остана сам. — Ако всички си легнаха, то и аз трябва да си вървя. Дяволски са се разбързали. В това ледено мълчание и уединение човек би рекъл, че нощта ще е достатъчно дълга, ако си легне и два часа по-късно.
Като отметна назад глава и изпразни чашата си, той хвърли поглед към книгата за посетителите, която лежеше отворена на пианото с писалки и мастило до нея, като че ли тазвечерните имена бяха вписани в негово отсъствие. Той я взе и прочете следните имена:
„Уилям Дорит, ескуайър
Фредрик Дорит, ескуайър
Едуърд Дорит, ескуайър
Мис Дорит
Мис Еми Дорит
Мисис Дженеръл
и придружители от Франция за Италия
Мистър и мисис Хенри Гауън — от Франция за Италия.“
Той прибави към горното с дребен завъртян почерк, като завърши с дълга тънка завъртулка, прилична на ласо, хвърлено върху всичките останали имена:
„Бландоа. Париж. От Франция за Италия.“
И тогава с нос, увиснал до мустаците, и мустаци, вирнати до носа, той се отправи към килията си.
Глава ІІ
Мисис Дженеръл
Необходимо е да представим тази изискана дама, която играеше достатъчно важна роля в свитата на семейство Дорит, за да бъде вписана лично в книгата за посетителите.
Мисис Дженеръл беше дъщеря на духовник от епископален град, където бе диктувала модата, докато стигна толкова близо до четиридесет и петте, колкото е позволено на девица. Тогава един шестдесетгодишен дървеняк — комисар от интендантството, закоравял чиновник, се влюбил във важността, с която тя карала из града четворката, впрегната в каретата на общественото благоприличие, и я помолил да го вземе до себе си на капрата. И тъй като предложението му се приело от дамата с голяма тържественост, комисарят заел мястото си на капрата и мисис Дженеръл държала юздите, докато той умрял. През време на общото им пътуване те прегазили няколко души, които им се изпречили на пътя на благоприличието — обаче винаги елегантно и хладнокръвно.
Като погребали комисаря с всичките подходящи за службата му декорации (погребалната му колесница била впрегната с цял впряг от благоприличия: развети пера и черни кадифени наметала с неговия герб в ъгъла), мисис Дженеръл започнала да разпитва какво количество прах и пепел е депозирано у банкера. Тогава станало ясно, че комисарят е надхитрил мисис Дженеръл, като си откупил годишна рента няколко години преди сватбата и скрил това обстоятелство, а по време на предложението споменал, че доходът му иде от лихвите на парите му. Следователно мисис Дженеръл намерила средствата си така намалели, че ако не бил строгият й ум, можела да постави под съмнение онази част от погребалната служба, в която се казвало, че комисарят не могъл да отнесе нищо със себе си.