Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- На другата линия ви чака господин Робъртс - допълни Джесика.
Чарли стана и излезе от заседателната зала. Веднага щом стигна при телефонния апарат, грабна слушалката така, както моряк, претърпял корабокрушение, сграбчва спасителния пояс.
- Какво имате да ми съобщите, Робъртс?
- Гай Трентам!
- Но той вече е погребан в Асхърст.
- Преди това обаче трупът му е бил изнесен от един затвор в Мелбърн.
- Затвор ли? Мислех, че е умрял от туберкулоза.
- Едва ли някой, сър Чарлс, може да умре от туберкулоза, докато виси на примката на двуметрово въже.
- Обесен ли е бил?
- Да, за убийството на жена си Ана Хелън - обясни адвокатът.
- Имали ли са деца?
- Невъзможно е да установим.
- Как така?
- Управата на затвора няма право да разкрива пред когото и да било имената на най-близките кръвни роднини.
- Но защо, да го вземат мътните?
- От съображения за сигурност.
- Това ще бъде само от полза за роднините.
- Казах им го. Но от затвора ми отговориха, че вече сме пуснали обява, разпространена от единия, та чак до другия край на Австралия. По-лошото е, че ако Трентам е имал деца и по разбираеми причини те са си сменили името, почти няма вероятност да ги открием. Но вие, сър Чарлс, можете да бъдете сигурен, че правя всичко възможно по въпроса.
- Уредете ми разговор с шефа на полицията.
- Няма да спечелите нищо, сър Чарлс. Той няма да... - понечи да уточни Робъртс, но Чарли вече беше затворил.
- Ти си полудял - каза час по-късно Беки, докато помагаше на своя мъж да си приготви багажа.
- Не е лъжа - съгласи се Чарли. - Но това вероятно е последната ми възможност да запазя мажоритарния пакет в дружеството и нямам намерение да я оползотворявам от близо деветнайсет хиляди километра. Вместо да разговарям по телефона, ще се вдигна и ще отида там, така поне ще знам, че съм се провалил аз, а не някой друг.
- Но какво изобщо очакваш да намериш, след като пристигнеш там?
Чарли погледна жена си, както пристягаше каишите на куфара.
- Подозирам, че единствена госпожа Трентам е знаела отговора на този въпрос.
44.
Когато трийсет и четири часа по-късно самолетът кацна в топлата, огряна от слънцето вечер на летище „Кингзфорд Смит“ в Сидни, Чарли усети, че ако има нужда от нещо, то това е да си отспи. След гишето за митническа проверка го чакаше снажен младеж, облечен в лек бежов костюм - пристъпи напред и се представи като Тревър Робъртс, адвоката, препоръчан му от Бейвърсток. Беше едър, добре сложен и червенокос, със силен загар - очевидно прекарваше съботните следобеди по кортове и игрища. Веднага пое от Чарли количката с натоварения на нея багаж и я забута с напета походка към изхода с табела „Паркинг“.
- Не се налага да караме куфарите в хотел - обясни младежът, докато държеше вратата. - Ще оставим всичко в автомобила.
- Дали съветът, който ми давате, е разумен? - попита той задъхан - едва успяваше да настигне младия адвокат.
- Повече от разумен, сър Чарлс, нямаме никакво време за губене. - Спря с количката край бордюра и шофьорът натовари куфарите в багажника на автомобила. Чарли и господин Робъртс се качиха отзад. - Генерал-губернаторът на Великобритания ви е поканил на прием в резиденцията си, който започва в шест часа, освен това искам още тази вечер да хванем последния самолет за Мелбърн. Разполагаме само с шест дни, не можем да си позволим да ги пилеем някъде другаде.
Още когато австралиецът му подаде дебелата папка, Чарли разбра, че двамата ще се сработят. Заслуша съсредоточено младия адвокат, който му обясни как предвижда да разпределят времето през следващите три дни. Докато автомобилът се носеше към покрайнините на града, Чарли не пропускаше и дума, изречена от Робъртс, и само от време на време го караше да повтори или да уточни по-подробно нещо. Мъчеше се да свикне с разликата в подхода на господин Робъртс и на всички други адвокати, с които беше работил в Англия. Когато бе помолил господин Бейвърсток да му намери най-умния и оправен млад адвокат в Австралия, не беше и подозирал, че той ще се спре на юрист, който да е толкова различен от самия него.
Автомобилът все така се носеше шеметно по магистралата към резиденцията на генерал-губернатора, а през това време Робъртс, който бе закрепил върху коленете си няколко папки, продължаваше подробния си доклад:
- Отиваме на приема у генерал-губернатора - поясни той - само защото през следващите няколко дни можем да опрем до помощта му. После тръгваме за Мелбърн, защото всеки път, когато някой от кантората се натъкне на следа, тя като че ли води към кабинета на началника на мелбърнската полиция. За утре сутринта съм ви уредил среща с него, но както вече ви предупредих, той не е особено отзивчив с подчинените ми.