Червени морета под червени небета

— Тогава сме стигнали до чертата, която всички се боим да престъпим — отвърна Замира, втренчена непоколебимо в очите му.

— Аз няма да го забраня — обади се Ранс. — Ще се закълна да не те закачам, Замира. Ако се потиш за моя изгода, много хубаво. А ако умреш, докато го правиш, няма да жаля за теб.

— И аз ще ти дам клетвата си — рече Колвард. — Замира е права. Нашата обща безопасност във всеки един момент зависи от това кой от нас, по дяволите, е най-лудият. Ако има шанс да ритнем Максилан от пиедестала, ще се моля за успеха ти.

— Очевидно Замира Дракаша гласува за Замира Дракаша — каза Замира и погледна Роданов и Строци.

— На мен всичко това никак не ми харесва — рече Строци. — Но ако работата се сговняса, никой кораб, плаващ по моето море, не може да бяга като моя „Оспрей“. — Той се усмихна и изпука с кокалчетата на ръцете си. — Какво пък, по дяволите. Развей си фустата пред Архонта, да видим дали ще е навит да те обара. Аз хич няма да съм наблизо.

— Явно имам възможността… — заговори Роданов, когато всички очи се обърнаха към него — … да проявя саможивост. — Той въздъхна и разтърка чело. — Според мен всичко това е неразумно, но ако приема, че твоето обещание за благоразумие е също тъй обвързващо като моята клетва за ненамеса… Много добре. Върви и задействай тоя смахнат кроеж.

— Благодаря — отвърна Замира и усети как топла вълна на облекчение я заля от глава до пети. — Не беше ли по-лесно, отколкото да се накълцаме на парчета?

— Това трябва да си остане между нас — рече Колвард. — Аз не искам клетва, аз го очаквам. Страгос може да има и други очи и уши в Продигал. Ако това стигне до някой, който не е тук, времето, прекарано на това събрание — за мисията на Замира да не говорим, — ще бъде напълно пропиляно.

— Така е — рече Строци. — Мълчание. Всички богове са ни свидетели.

— Всички богове са ни свидетели — повториха останалите.

— Веднага ли потегляш? — попита Колвард.

— Екипажът ми има нужда от една нощ на брега. Не мога да ги помоля да отплаваме, без да им дам поне това. Ще ги пратя на половини и ще продам останалата плячка колкото се може по-бързо. След два-три дни ще опразня пристанището.

— Пътят до Тал Верар е три седмици — рече Роданов.

— Да — отвърна Замира. — Ако нашите момчета се гътнат по пътя, всичко това губи смисъла си. Имам намерението да действам бързо. — Тя отиде при Роданов, сложи длан на дясната му буза и се вдигна на пръсти, за да го целуне по другата. — Джафрим, разочаровала ли съм те някога?

— Нито веднъж след войната — отвърна Роданов. — Ох, че гадост. Дори и това е слабо казано. Не ме притеснявай така, Замира. Просто… не се издънвай.

— Ей, как мога и аз да получа малко внимание? — обади се Колвард.

— Днес съм щедра, но недей да пускаш ръце, ако предпочиташ да не се отделят от тялото ти. — Тя се усмихна, целуна Колвард по сбръчканото чело и прегърна старата жена. Предпазливо, защото трябваха доста усилия, докато наместят някак всичките мечове и ками, с които бяха накичени двете.