Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Адриа.
Бернат беше влязъл в cinquantaquattro и гледаше приятеля си.
– Къде трябва да спя?
– Спи ли ти се?
– Не знам.
– Кой съм аз?
– Лола Чика.
Бернат го целуна по челото и огледа стаята. Адриа седна на един удобен стол близо до прозореца.
– Джонатан?
– А?
– Джонатан ли си?
– Аз съм Бернат.
– Не, Уилсон!
– Уилсон оня отворен еквадорец ли е?
– Не знам. Струва ми се... – Погледна към Бернат объркан: Сега съвсем се оплетох – призна си накрая.
Вън времето беше облачно, ветровито и студено, но даже да беше слънчево и приятно, нямаше значение, защото стъклото беше сигурна преграда между двата свята. Бернат отиде до нощното шкафче, отвори чекмеджето и сложи вътре Черния орел и шериф Карсън, за да продължават, макар и ненужно, все така предано да бдят на стража, легнали върху мръсния парцал, където още можеха да се забележат тъмни и светли каренца и голям белег по средата; парцал, за който лекарите толкова много бяха говорили, защото първите дни господин Ардевол през цялото време го държеше с две ръце. Един мръсен, отвратителен парцал, да, докторе. Колко странно, нали? Какъв е този парцал а, драги?
Адриа застърга с нокът едно петънце на дръжката на стола. Като чу стърженето, Бернат се обърна и попита добре ли си?
– Няма начин да се изчисти. – Застърга по-силно. – Виждате ли го?
Бернат се приближи до него, сложи си очилата и разгледа петното, сякаш беше нещо много интересно. Не знаеше какво да направи, нито какво да каже, затова прибра очилата и каза спокойно няма да стане по-голямо. Отново седна срещу Адриа. Мълчаха четвърт час и никой не ги прекъсна, защото животът е сбор от самоти, които ни водят към...
– Добре, погледни ме. Адриа, погледни ме, за бога.
Адриа престана да стърже и го погледна малко уплашен; усмихна се извинително, сякаш го бяха хванали да върши нещо нередно.
– Току-що приключих с преписването на твоите ръкописи. Много ми харесват. Много. Както и нещата от другата страна на листа. Ще ги публикувам. Твоят приятел Каменек ме съветва така да направя.
Погледна го в очите. Адриа, объркан, тревожно стържеше петното на дръжката на стола.
– Не си Уилсон.
– Адриа. Говоря ти за това, което си написал.
– Извинете.
– Няма за какво да те извинявам.
– Това хубаво ли е, или лошо?
– Това, което си написал, много ми харесва. Не знам дали е много добро, но много ми харесва. Не е честно. Какъв негодник си само.
Адриа погледна събеседника си, взе да стърже петното, отвори уста и я затвори. Вдигна ръце, недоумяващ:
– Сега какво трябва да правя?
– Да ме слушаш. През целия ми живот. Извинявай, през целия ми шибан живот се опитвах да напиша нещо прилично, което да шашне читателя, а ти, дето никога не си се опитвал, още щом се захващаш да пишеш, напипваш най-чувствителното място в душата. Поне в моята душа. Не е честно, мамка му.
Адриа Ардевол не знаеше дали да стърже петното, или да гледа събеседника си. Реши да гледа стената, разтревожен.
– Струва ми се, че бъркате. Аз нищо не съм направил.
– Не е честно.
Две сълзи потекоха по бузите на Адриа. Не искаше да гледа другия. Разтърка ръце.
– Какво мога да направя? – попита умоляващ.
Бернат, потънал в мислите си, не отговори. Тогава Адриа го погледна и помоли:
– Господине, слушайте.
– Не ми казвай господине. Аз съм Бернат и съм твой приятел.
– Бернат, слушайте.
– Не, ти слушай. Защото сега знам какво мислиш за мен. Не се оплаквам, ти успя да ме разкриеш и аз си го заслужавам, но имам и други тайни, за които никога не си и подозирал.
– Съжалявам.
Млъкнаха. В този момент влезе Уилсон и попита всичко наред ли е, съкровище? И повдигна брадичката на Адриа, за да види лицето му, сякаш беше дете. Избърса сълзите му с книжна салфетка и му даде едно хапче и половин чаша вода, която Адриа изпи така жадно, както Бернат никога не беше го виждал да пие. Уилсон отново попита всичко наред ли е, гледайки Бернат. Той му отвърна с жест фантастично и Уилсон погледна разсипания на пода грис. С книжна салфетка го поизчисти, недоволен, и излезе от стаята с празната чаша, свиркайки си непозната мелодия в такт шест осми.