Кралство на пепелта

- Онези нашийници... - Той прокара ръка по шията си. - Не очаквах да ми подействат така. Но като ги видях отново...

- Глупаво беше да влизаш в онази стая.

- Щях ли да успея да се измъкна, ако ти не ме беше намерила?

Не попита как го беше открила, как бе усетила опасността. Силата ѝ безусловно го следеше навсякъде.

- Нашийниците са безобидни, когато не са прикрепени към нечие тяло. Но онази стая е пропита с омраза и болка. - Тя заоглежда дългите си нокти. - И смогна да те приклещи в капана си. А ти ѝ позволи.

Не каза ли Калтейн почти същото за нашийниците?

- Хвана ме неподготвен.

Майев изхъмка, разпознала лъжата му. После добави:

- Нашийниците са едно от най-блестящите му постижения. Никой от братята му не би се сетил. Ала Ераван е надарен с находчив ум. - Тя се облегна назад в стола и кръстоса крака. - Тази дарба обаче го направи самовлюбен. - Майев кимна към Дориан. - Толкова се възгордя, че започна да подценява враговете си; затова и ви остави с баща ти в Рифтхолд, вместо да ви доведе тук. Въобразяваше си, че може да ви контролира от разстояние. Ако беше по-предпазлив, щеше веднага да ви затвори в Морат. И да започне да ви обработва.

Пред очите му пак изплуваха нашийниците, изпускащи отровната си, мазна смрад, зовящи...

Дориан повърна за пореден път.

Гърленият смях на Майев сякаш раздра с нокти гръбнака му. Търпението му.

Той се овладя и извърна глава към нея.

- Ти предаде паяците за принцесите му, съзнавайки какво ги очаква, какво е чувството да си в плен, макар и различен.

Как? - сдържа се да попита. - Как можа да го сториш, при положение че ти самата си преживяла подобен ужас?

Майев се умълча за момент и Дориан можеше да се закълне, че по лицето ѝ пробяга нещо като разкаяние.

- Не бих го направила, ако не се налагаше да докажа предаността си. - Очите ѝ се спуснаха към Дамарис върху хълбока му. - Няма ли да провериш дали казвам истината?

Той не докосна златната дръжка на меча.

- Това ли искаш?

Тя изцъка с език.

- Определено си различен. Чудя се дали нещо валгско не е прескочило от баща ти, когато са те зачевали с майка ти.

Дориан изтръпна. Още не бе събрал смелост да попита Дамарис - да научи дали е изцяло човек. Дали това имаше значение в момента.

- Защо? - Той посочи крепостта около тях. - Защо му е на Ераван да върши всичко това?

Седмица, след като лично зададе същия въпрос на валгския крал, Дориан още искаше... още се нуждаеше от отговор.

- Защото може. Защото унищожението му носи наслада.

- Според твоите описания е най-кроткият от тримата братя.

- Така е. - Тя прокара ръка по врата си. - Оркус и Мантикс са го научили на всичко. Ако се върнат тук, изчадията на Ераван ще ни се видят като същински агънца.

Поне това предупреждение на Калтейн бе приел насериозно. Не посмя да влезе в пещерите отвъд долината. При каменните олтари и страшилищата, които Ераван създаваше върху тях.

- С Оркус нямахте ли деца? - попита я Дориан.

- Нима бъдещият ми съпруг действително желае да узнае отговора на този въпрос?