Хюрем. Московската наложница

Когато разбра това от Джафер, настроението на Хюрем съвсем се развали. Или по-точно — завърна се в реалния свят от рая, в който се рееше. По тъжното изражение на черния мъж личеше, че бе изпуснал вестоносеца на Ибрахим. Стана ѝ жал да гледа как довереният ѝ човек стоеше пред нея засрамено. Ако бяха попитали кой най-много на този свят се радва, че Хюрем се е омъжила за падишаха, Джафер щеше да скокне:

— Аз!

Тя бе сигурна в това.

Имаше и още някой, който щеше да се зарадва поне колкото евнуха. Но кой знае къде беше той сега. Хюрем нямаше представа дали изобщо беше жив.

— Колко щеше да е щастлив, ако чуеше, че съм се омъжила за падишаха — каза си тя.

Но сега не бе времето да мисли за това. Значи чакалът се бе събудил.

Всъщност Джафер отдавна бе съобщил новината на Тачам Ноян. Щом казахският конник бе видял Джафер на вратата си посред нощ, бе попитал уплашено:

— Да не се е случило нещо с Александра?

Джафер беше тичал като луд, за да остане време да се върне в двореца преди изгрев-слънце. И тъй като беше задъхан, успя да отговори само с кимване с глава. Тачам се побърка. Стисна за гърлото момчето, което и бездруго едва си поемаше въздух.

— Кажи, случило ли се е нещо с момичето ми? Само кажи, че да срина двореца върху главите им.

Джафер с мъка се освободи.

— Добре, наричаш се Азраил, но не можеш ли да си намериш друга жертва освен мен?

— Стига приказки, въглен такъв.

И Джафер му съобщи радостната вест.

— Хюрем хасеки стана Хюрем султан, старче.

Настъпи мълчание.

— Какво е станало, какво?

— Султан Сюлейман сключи брак с Хюрем ханъм, брак! Александра стана съпруга на падишаха!

Джафер беше нарекъл господарката си Александра само за да зарадва още повече стареца. Лицето на мъжа светна. От очите му потекоха сълзи. Погледът му се отнесе. Джафер го остави за известно време да изживее радостта си. Кой знае какви мисли минаваха през главата му.

Евнухът чака дълго, преди Тачам Ноян да каже:

— Александра щастлива ли е сега?

Джафер кимна с глава и отговори положително.

— Само че — каза тихичко — опасността за Хюрем султан не е приключила.

И разказа всичко едно по едно.

— Като че ли Любимеца Ибрахим готви капан за нашата султанка. Изпрати един конник в Маниса.

— Но ти, разбира се, го хвана, нали?

Джафер този път поклати отрицателно глава и старецът се ядоса.

— Тогава за какъв дявол седиш тук? Казваш, че Александра е в опасност. Върви да научиш каква новина е изпратил Ибрахим на Гюлбахар. Ако не разбереш, разреши проблема. Ако щеш, откъсни главата на Ибрахим, ако щеш, на Гюлбахар. Не ме интересува. Или пък върви се хвърли в морето, защото си некадърен. Ако се случи нещо с Александра, ще ти одера кожата, да знаеш.

Джафер си беше тръгнал тъжен от стареца. Тачам беше прав. Каква бе ползата от него, след като не можа да залови вестоносеца на Ибрахим и не разбра какъв беше капанът, който се готвеше за Хюрем султан?