Приключенията на Казанова

Докато новият граф доведе до забрава своя произход, той се бе показал достатъчно разумен да го забрави самият той и при всички подписани от него документи до фамилното му име стоеше винаги и нововъзприетото. Неговият брат му посочи два пътя, по които той можеше да преуспее, като му предостави сам да избере единия от тях. Първият, както и вторият, изискваха разход от хиляда цехина, но абатът вече разполагаше с такава сума. На приятеля ми се предоставяше да избере между меча на Марс и птицата на Минерва. Абатът бе убеден, че може да купи за брат си една рота в армията на Негово Императорско Апостолическо Величество или да му осигури катедра в университета на Падуа, защото парите все пак правят всичко. Но моят приятел, обладаващ усета за справедливост и надарен с благородни чувства, знаеше, че за да напредне по почтен начин в своето поприще, както в единия, така и в другия случай са необходими известни познания. Затова, преди да вземе окончателно решение, той се залови да изучава математика, където постигна успехи. Накрая все пак реши да поеме военната кариера, както Ахил, който предпочете меча пред вретеното125. Но и той като сина на Пелей загуби живота си. Във всеки случай той не умря толкова млад като победителя на Хектор и не от стрела, а от чума, повалила го в тази нещастна страна, в която безгрижната Европа позволява на турците да я разпространяват.

Благородният характер, възвишените чувства, познанията и добродетелите на Фабрис биха изглеждали смешни под името Таньоло, защото силата на предразсъдъците, особено сред тези, които могат да се облегнат само на своето глупаво високомерие, е толкова голяма, че едно неблагозвучно име в най-глупавия от всички светове може да унизи ужасно своя носител. Убеден съм напълно, че който има неблагозвучно име или такова, което напомня за неприлични и смешни неща, трябва да го промени, ако държи на своята чест и очаква уважение и преуспяване в изкуствата или в науката. Разумно погледнато, не би трябвало никой да му оспори това право при условие, че името, което той приеме, не принадлежи вече другиму. Азбуката е всеобщо притежание и всеки е свободен да си служи с нея, за да образува някакво звуково съчетание и се нарече с него. Но той трябва да е съчинил сам името. Волтер126 например, въпреки своя гений може би не би стигнал до поколенията със своето истинско име Аруе, особено при народ като френския, при който двусмислиците и смешното стоят винаги на първо място. Как би могло да се открие велик човек в писател, който е à rouer127? А би ли постигнал Д’Аламбер своя блясък и своята известност, ако се беше задоволил да остане господин Le rond128? Какво впечатление би направил Метастазио под истинското си име Трапасо129? Какво уважение би имал Меланхтон130 със своята бащина фамилия Шварцерд? Би ли се осмелил като философ на морала и като реформатор да говори за евхаристията131 и толкова други свети неща? А господин дьо Буарне132 не би ли предизвикал у едни смях, а у други изчервяваме, ако бе запазил своето име Бови, макар и първият от неговия старинен род да бе дължал щастието си именно на истинността на това име? И най-сетне Les Bourbeux (калните) биха ли представлявали такава внушителна фигура на трона, както Les Bourbons133. Те сигурно биха променили своето име, ако се бяха заселили в Португалия. Твърдя също, че крал Понятовски трябваше да се откаже от името Август, което бе приел при възкачването си на трона, когато му бе отнето кралското достойнство134.