Гаснещ зрак [bg]

След малко едрият мъж се съвзе, изправи се и без да откъсва очи от нейно високопреосвещенство, каза:

— Капитане…

— Този ранг вече не се прилага — прекъсна го Финара.

— Ще има оцелели. Трябва да има оцелели. Те ще имат нужда от теб.

— Имат капитан Хустаин.

— А няма ли да си благословия за неговата скръб?

Горчивина се отвори в нея като рана.

— Магьоснико, войната е загубена. Урусандер спечели. Карканас е отворил портите си за него. Ние, Стражите, е, ние никога не сме били от значение. Ние патрулирахме Витр. По-важното — продължи тя, — ние бяхме тези, които доведоха Т’рис във владението ни. Нека приемем нашата кончина като справедлива награда за невниманието ни.

Той извърна очи от Шеканто и я погледна.

— Няма ли да се върнеш при Калат Хустаин?

— Не виждам смисъл — отвърна Финара. — Витр остава. Това няма да смири или да спре напора му. Калат ще започне отново. Но аз не.

— Не се дразним от присъствието ти — каза Реш. — Но трябва да разбереш. Капло не е онзи, който беше. Моят приятел е непознат за мен. Казва, че ще ме придружи до Карканас, до Терондай и, може би, на аудиенция с Майка Тъма. — Поколеба се, после добави: — Боя се от такава среща.

— Тогава му откажи — отвърна тя. — Терондай може да почака. Имаш други грижи.

— Скеленал иска да призове всички братя и сестри — каза Реш. — Казва, че трябва да се приготвим за война. Но нямаме кауза, която да защитим, никаква причина да се бием, освен патоса на отмъщението. — Поклати глава. — Децата са мъртви. Горите са опожарени. И да имахме някакъв авторитет над Отрицателите, той вече е заличен. Ние не ги защитихме. Всъщност не направихме нищо.

Аргументите бяха стари. Финара вече ги беше чувала много пъти.

— Такъв е редът на нещата, магьоснико. Така злото процъфтява и всяко ужасно деяние е оправдано. Мъртвите вече са мъртви, огньовете отдавна са догорели и кръвта вече се крие под всяка тучна пръст. Всеки акт, ако остане без отговор, неоспорен, ражда следващия и когато всичко свърши, злото триумфира.

— Не можеш ли да разбереш, че сме отслабени? — попита Реш и закърши ръце. — Защо да се бием за андиите, след като нашият бог бе убит от ръката на Майка Тъма? Преобразяванията и от двете страни вече ни отделят. Ние не сме нито едното, нито другото, и в същото време — не сме нищо.

Тя извърна поглед, леко отвратена. Ноктите на безсилието ѝ растяха и подтикът ѝ да удари се усилваше с всеки миг.

— Капло Дриим като нищо може да опита да убие Майка Тъма. В този момент Първият син не е там, за да застане на пътя на приятеля ти.

— Там е Драконъс.

Тя го изгледа рязко.

— Не за дълго, бих казала.

— В самия край Майка Тъма може да отхвърли Урусандер. Може да откаже всичко, което искат от нея. Тя е богиня в края на краищата. Как си представяш силата зад това възнесение? Лишена ли е тя сега от волята си? От независимостта си? Безпомощна ли е, умът ѝ оглушал ли е от безкрайния рев на молитви, настойчиво желание, безкрайни искания?