Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Бавно се нижеха часовете. Есенната нощ бе дълга и кишава. Без да бързат, звездите се въртяха около Полярната, някъде сред измамните облачни парцалчета се беше затаил намаляващият лунен сърп. Карайки себе си да забрави за страданията на приятелите, хобитът се прокрадваше по склона, държейки готова стрела. Олмер може да бъде убит! Това го помнеше твърдо.

Внезапно на противоположния склон се закрещя Се вдигна шум. Чуваше се неукротимата ругатня на Торин – като че ли хищен звяр ръмжеше и храсталаците. Ако хобитът бе по-млад и неопитен, току-що хванал в ръцете си меч, бея съмнение мигновено би се хвърли натам, към шума и виковете. Но отдавна беше излязъл от тази възраст и знаеше, че докато не е загърмяло желязото, няма смисъл да хуква презглава – Олмер напълно можеше да измисли някаква хитрост. Кой знае колко време му е необходимо, за да си сложи Пръстена както трябва? Секунда? Минута? Час?

Явно беше, че хобитът не сбърка. Шумът утихна и Фолко продължаваше безшумно да се плъзга покрай края на блатото, старателно криейки се в тъмнината. Е, добре. Господарят се измъкна, но за какво му е, пита се, да рита ръжена за втори път, прекрасно знаейки, че враговете му никъде не са се махнали от хълма? Стрелата на Маелнор вече намери уязвимото му място, следващите могат да се окажат по-успешни – какво тогава? Защо Олмер спокойно не изчака, докато противниците му сами не се ометат по живо по здраво от това прокълнато място, поне за да не обричат на сигурна, бавна и мъчителна смърт ранените си? А и Господарят също е ранен... Но кой знае какви сили владее сега? Нещо чудно да стисне зъби и да издържи до сутринта, а може и до вечерта... Провизии със сигурност ще се намерят в дисагите му, раната му навярно не е толкова тежка, щом бягаше така чевръсто... А те тогава какво да правят? Да си тръгнат, опитвайки се да откарат своите до Рохан и да захвърлят всичко на произвола на съдбата, като се откажат от последната възможност да изпълнят Дълга си и да предотвратят вече готовата да се разрази военна буря? Най-разумно, разбира се, е колкото се може по-скоро да отпратят ранените на юг – или поне на запад, до най-близките селища на Беорнингите, а самите да останат тук. Но кой ще тръгне с ужасяващия обоз? Атлис? Той едва се държи на крака, но още търпи, току виж е стигнал, но сам по пътя нищо няма да успее да направи. Кой друг? Дребосъка, не е сигурно още дали скоро ще стане... Кого да прати от четиримата останали невредими след битката? Всеки е необходим...