Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
При това Констанце почувствува силно главоболие и гадене.
— От вълнение и грижи — рече той и добави утешително: — Не се разстройвай, Щанци. Ще отидем там по-късно, в края на годината.
Констанце изпита огромно облекчение. Мисълта, че ще срещне Леополд, я плашеше. Тя знаеше какво е отношението му към нея, независимо от думите на Волфганг.
— Жалко, че стана така — каза Волфганг. — Татко ще се обиди.
— Чувствувам се ужасно — призна Щанци. — Да можех да си полегна…
Обезпокоеният Волфганг се втурна към дома на Гиловски. Вдигна доктора от кревата; Гиловски беше намусен — прекарал безсънна нощ до леглото на родилка, а и на улицата снегът е до колене, ала Волфганг настояваше.
Като прегледа болната, Гиловски излезе от спалнята широко усмихнат и обяви:
— Тя е бременна.
— Констанце знае ли?
— Сега знае.
— Как се чувствува? Видът й е съвсем като на болна. Пък е и само на двадесет години.
— Нищо, възрастта е прекрасна. Мисля, че няма да има никакви усложнения. Неразположението в такъв момент е съвсем обичайно. Но не бих я водил в Залцбург в такова време, навън е истинска зима.
Констанце чакаше от Волфганг упреци — защо сама не е разбрала, че е бременна, — но той цял сияеше от щастие и не пропусна веднага да сподели с татко радостната новина. Изрази съжаление за новото отлагане на заминаването и се закле, че непременно ще посетят Залцбург, като се роди детето, а първородния си син обеща да кръсти на името на дядото — Леополд.
Сегашното жилище се стори на Волфганг тясно и мрачно и той се залови да търси нова квартира. Вецлар им предложи да ги настани на третия етаж в дома си — там ще имат гостна, спалня, кухня и вестибюл, където ще спи прислужницата. Вецлар живееше наблизо и Волфганг се съгласи веднага.
Но щом сподели новината с госпожа Вебер, тя възрази:
— Не бива. Вецлар е евреин.
— Как е възможно? Семейството му се числи към благородническото съсловие.
— Семейството му се покръсти — забеляза критично тя — едва преди няколко години. След като баща му натрупа богатство: снабдяваше с продукти императорската армия.
— Той ми е приятел. И то добър. Има чудесен вкус.
— Макар и евреин?
— Какво значение има това? — възрази нервно Волфганг.
— Евреинът си остава евреин.
— За мен е по-важен човекът.
— Не желая дъщеря ми да живее в къщата на евреин.
— Много поздрави на Софи. Ще ви се обадим, като се роди детето.
Както очакваше Волфганг, веднага след преместването в дома на Вецлар тъща му ги посети под предлог, че дъщеря й сега имала нужда от майчини грижи. С барон Вецлар тя се държа надменно като с някакъв търговец и Волфганг трябваше да й напомни, че Вецлар е близък приятел на ван Свитен. Едва тогава тя откри в барона нещо положително въпреки еврейския му произход.
Вецлар направи всичко, което зависеше от него, за да могат Моцартови да живеят удобно. Само едно смущаваше — жилището на третия етаж можеше да потрябва на сестра му, като се върне след няколко месеца от Берлин. Но дотогава Моцартови ще живеят у него като най-почетни и скъпи гости, рече Вецлар. И отказа да му плащат наем.
Волфганг беше твърде зает, за да мисли, че му предстои ново местене. Имаше добро настроение и мелодиите се раждаха в главата му една след друга. Дразнеше се само когато го отвличаха от работата. Уроците успяваха да осигурят парите за всички разноски; жилището на третия етаж беше уютно и си намериха прислужница, която пое всичката къщна работа.
Волфганг си бе обещал да напише меса, ако освобождаването на Констанце завърши с успех. Този договор сякаш бе сключен със самия бог. Татко възторжено подкрепи идеята му — напоследък това се случваше рядко — и каза, че би било добре тази меса да се изпълни в Залцбург, когато синът му дойде на гости идната година. Волфганг прие и с голям ентусиазъм се залови за работа.
Веднъж през декември, когато той тихичко си тананикаше една от сопрановите арии, Констанце рече:
— Дай да опитам, Волфганг.
Тя нямаше постановка на дишането и й липсваше техника, но гласът й беше топъл и мелодичен и Волфганг с радост отбеляза нейната музикалност.
— Мама отделяше всичкото внимание на Алоизия — обясни Констанце, — на мен лежеше къщната работа, но татко учеше всички ни да пеем.
Волфганг почна да дава на Констанце уроци по пеене и едно от солата за сопрано в своята меса написа специално за нея. Жена му имаше много красиви и звучни височини и той композира арията така, че да може Констанце да блесне с гласа си и татко и Нанерл да се изпълнят с уважение към нея.