Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг и Гиловски се прегърнаха, но останалите гости се държаха един с друг официално.
Опекунът, голям майстор по съставянето на всякакви документи, поиска да бъде прочетен гласно брачният договор. Договорът не предизвика възражения и Волфганг забеляза, че всички скрепяващи го печати имат герб, само неговият нямаше.
Свещеникът застана пред тях и Волфганг и Констанце коленичиха един до друг; Волфганг разбра, че и тя се вълнува не по-малко от него.
„Ще мога ли да й дам това, за което мечтае?“ — мислеше той.
„Мога ли да му се доверя? Ще съумея ли да запазя любовта му?“ — мислеше тя.
Когато венчалната церемония свърши, той й прошепна, като искаше да ободри не само нея, но и себе си:
— Благослови ни сам бог, Щанци. Друго нищо не ни трябва.
Констанце заплака. Той не можеше да разбере защо: от щастие, от мъка или облекчение; нервите не издържаха и той също заплака, а свещеникът, силно трогнат, едва сдържа сълзите си. Госпожа Вебер целуна Констанце и искаше да целуне и Волфганг, с което да му покаже, че сега, след венчавката, му прощава всичко. Но той й поднесе бузата си — ужасяваше го мисълта, че устните на Цецилия Вебер могат да докоснат неговите. И веднага го лъхна на вино. Опекунът поздрави Волфганг и каза:
— Време беше, Моцарт.
Всичко станало както трябва, отбеляза фон Кронщорф, а Гиловски топло прегърна Волфганг, целуна булката и каза, че Волфганг е щастлив, задето се свързва с нея.
Същата вечер баронеса фон Валдщетен даде в имението си сватбен прием в чест на Моцартови. Приятна изненада за новобрачните бе изпълнението на серенадата за духови инструменти, поръчана от баронесата; Волфганг току-що я бе завършил. Сега разбра защо баронесата толкова бързаше той да изпълни поръчката и й беше благодарен. Музиката напълно подхождаше за събитието, много хареса на всички и Волфганг се поуспокои.
Ала веднага щом пристигнаха вкъщи, нервността му се възвърна. Показа на Констанце порцелана, бельото, а тя се държеше сдържано, отчуждено. Волфганг извади подаръците си за Щанци: пръстена на мама и една прелестна чантичка.
— Отвори я, Щанци, отвори — настоя той.
В чантичката имаше десет златни дуката.
— За тебе са, Щанци, купи си с тях каквото пожелаеш. Сега си свободна, разбираш ли, свободна! Не трябва да искаш ничие разрешение, особено от майка ти; никога!
Толкова пари Констанце не беше имала досега. Тя с почуда вдигна очи към Волфганг, а когато той й постави пръстена на мама, съжалявайки, че не е венчалният, прибран от татко, горещо целуна Волфганг и възкликна:
— Благодаря ти, Волфганг, сега съм богата!
Той с гордост й показа широкото съпружеско легло и паравана от папие-маше, купен за удобство на Констанце — искаше му се жена му да се чувствува като кралица, — и нежно я прегърна. Тя се притисна пламенно в него и Волфганг разбра: желае го не по-малко, отколкото той нея, а се е държала хладно само защото все още не е вярвала напълно в любовта му.
Съгласието и благословът на татко пристигнаха на другия ден.
ДЕВЕТА ЧАСТ
МУЗИКАНТИТЕ
ГЛУК, САЛИЕРИ, ХЕНДЕЛ, БАХ, БЕТХОВЕН, ХАЙДН
68
Два дена след сватбата по молба на Глук се състоя специално представление на „Отвличане от сарая“. Това бе голяма чест за Волфганг — императорският капелмайстор се славеше като най-знаменит музикант в Европа и любимец на Йосиф II. Глук бе единственият композитор, когото харесваха едновременно Мария Терезия, Йосиф II и Мария Антоанета.
След представлението Глук покани новобрачните у дома си на вечеря. Волфганг, научен още като малък от баща си да не се доверява на този човек, въпреки всичко много ценеше оперното му творчество. Освен това той изпита задоволство от факта, че Констанце също бе удостоена с покана. И без да се колебае, даде своето съгласие.
В каретата, на път за дома на Глук, който се намираше на Михаелплац, Волфганг рече на Констанце:
— Да се срещнеш с Глук е доста по-трудно, отколкото със самия император. Това е сватбеният ни подарък, Щанци. Навярно е решил да ме поддържа.
— Но ти казваше, че винаги ти е препречвал пътя.
— Татко казваше така. Когато във Виена непрекъснато отлагаха представянето на първата ми опера, татко, кой знае защо, си създаде убеждението, че това са интриги на Глук, макар да бе виновен Афлиджо. И в Париж ми забрани да се срещам с него. Впрочем татко излезе прав. Само Глук и Пичини имаха там успех, а на мен не ми обръщаха никакво внимание. После отложиха и „Отвличане от сарая“, дори почти напълно се отказаха от него — пак заради опера на Глук. Освен това не ми харесва слабостта му към интриги и всякакви маневри. Може би е по-добре да се върнем вкъщи.