Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Нищо чудно, че толкова си се влюбил в тях! Готова съм да слушам фуги до безкрайност. И ти не си написал нито една?
— Не, само съм импровизирал.
— Защо си пренебрегнал най-красивата и сериозна музикална форма? — упрекна го тя. — Напиши една фуга за мен, и то час по-скоро.
— Това заповед ли е, скъпа Щанци?
— Говоря съвсем сериозно. Драги бароне, кажете му колко хубави са те. На вас той ще повярва. Фугите са чудесни! И той ги изпълни безупречно.
— Е, чак пък безупречно… Но като се поупражнявам седмица, ще ги изсвиря по-добре.
— Какво прави тук толкова време! — учуди се Констанце.
— Запознах се с партитурите. Да усвоиш Себастиан Бах за един ден е немислимо. Бароне, можеш ли да ми дадеш Бах за седмица? Много ще ти бъда благодарен.
— Как мислиш, годен ли съм да се науча да композирам от произведенията на Бах и Хендел?
— Можеш, разбира се. Всеки, който обича музиката, може.
Цялата следваща седмица Волфганг свири Бах. За пръв път му се удаваше възможност да слуша творби, изградени така безупречно — не бе имал дори представа колко големи са възможностите на тази форма. В сравнение с Бах фугите, на които го обучаваше падре Мартини, изглеждаха твърде обикновени.
Следващата неделя, като изпълняваше фугите на Бах и Хендел, Волфганг разкри пред слушателите си онова, което вече бе разкрил за себе си — и го стори с необикновена внушителност и изящество.
Няколко седмици на музикалните сбирки у ван Свитен се изпълняваше само музиката на Бах и Хендел. А Констанце не остави на мира Волфганг, докато той не написа фуга специално за нея. Освен това обработи пет фуги от „Добре темперирано пиано“ и написа към тях прелюдии в подчертано свой стил, които поднесе на ван Свитен в знак на благодарност, задето го бе запознал с бащата на Кристиан Бах.
Двете фантазии, съчинени от Волфганг след запознанството със Себастиан Бах, се отличаваха с по-голяма тържественост и драматична напрегнатост от останалите му произведения за пиано. Волфганг ги изпълни пред жена си и ван Свитен и те много харесаха на Констанце; тя отбеляза, че трябвало да пише по-често такава музика.
Но когато Волфганг спомена, че ще ги включи в програмата на големия концерт, предвиден да се състои в Бургтеатер, баронът го предупреди:
— Виена не е подготвена за такава музика. Публиката ще бъде във възторг от майсторството ти, обаче сложният строеж на тези творби ще я смути. Макар Виена да познава музиката на синовете на Бах, най-вече Йохан Кристиан и Филип Емануел, бащата тук е съвсем непознат — имай това предвид. Нито едно произведение на лутеранския кантор не е било изпълнявано публично в католическа Виена.
— Мога ли да разчитам на Розенберг? — попита Волфганг, отърсил се от своите фантазии.
— На Розенберг може да разчита единствено самият Розенберг, но с него трябва да се постъпва тактично. Защото той се ползува с благоразположението на императора.
— Извинявай, приятелю, но ми се струваше, че ти имаш пред императора доста по-голямо влияние.
Ван Свитен се усмихна криво:
— Мнозина мислят, че имат влияние пред Йосиф. Веднъж той слуша мен, друг път Розенберг, Кобенцл или Кауниц, а най-често никого. Уверен съм обаче, че музиката на Себастиан Бах няма да му хареса. Йосиф предпочита италианската музика.
— Трябва ли в такъв случай да се готвя за концерта в Бургтеатер?
— Разбира се. Императорът може да не присъствува, но всички останали ще посетят концерта.
В самия разгар на подготовката за концерта Волфганг трябваше да си сменя квартирата — пристигна сестрата на Вецлар. Баронът много съжаляваше за това и когато Волфганг си намери стаи на Колмаркт, Вецлар плати пренасянето на багажа им и внесе предплатата за наема под предлог, че бил задължен да направи това за скъпия си приятел, докато той си намери по-прилично жилище.
Но Волфганг нямаше време да се занимава с търсене на нова квартира — тъй като беше сам свой импресарио, бе твърде зает със съставяне на програмата за концерта си.
Седеше в гостната на масата за хранене, която му служеше и за писмена маса, изучаваше партитурата на Хафнеровата симфония и мислеше какво място да й отреди в програмата. Бе помолил татко да му я върне, за да я включи в своя концерт — във Виена тя не бе изпълнявана досега и щеше да бъде откритие за виенчани. Музиката на симфонията го порази.
— Не помня от нея нито една нота — каза Волфганг на Констанце, — но тя непременно трябва да се хареса. Много ефектна музика — добави той, сякаш за пръв път откриваше това.