Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Вдъхновена опера. Мелодична. Типично за всеки начеващ композитор.
— Начеващ ли! — възкликна Волфганг. — Но това е десетата ми опера.
— И тя е сантиментална, наивна, романтична, а във великодушието, което пашата проявява към Белмонт, аз например трудно мога да повярвам.
Волфганг премълча, въпреки че много му се искаше да възрази на Глук.
— И все пак вашата музика оживи либретото, придаде му обаяние, което липсва в стиховете. На много места музиката затрогва.
— Благодаря ви. Пръв път почувствувах и обикнах оперната музика чрез вашите произведения.
— А сега?
— Ако там, където се намирам, дават опери на Глук, непременно ги посещавам. Хората, които ценят вокалното изкуство, трябва да слушат музика като вашата.
— Безкрайно любезен сте, господин Моцарт.
— Кавалер Глук, вие сте превъзходен мелодик.
— А какво място отреждате на себе си?
— Някъде по средата между изяществото и красотата — отвърна Волфганг и застана между госпожа Глук и Констанце. — Смятам се за най-щастливия човек на света.
— Чувал съм, че рядко имате толкова ласкаво мнение за другите.
— Сплетни! Всъщност много повече ме занимава друго — произведението, над което работя. И което, подобно на „Отвличането“, бива едва ли не изтласкано от сцената.
— Ще дойде време, когато творбите на Моцарт ще изтласкват оперите на другите композитори. Както според вас аз съм ви изместил. О, зная, постановката на „Отвличането“ бе отложена заради „Алцеста“. Но нали в музиката не може да има равноправие, както впрочем навсякъде. За да си пробиеш път, трябва да се бориш и понякога усилията ти се увенчават с успех.
— Но това е несправедливо. Истинските заслуги трябва винаги да се възнаграждават — забеляза Волфганг.
— Затова ли музикантите са преизпълнени с такова недоброжелателство един към друг?
— Ако човек е талантлив, му завиждат, ако е гений — го мразят.
— Ето защо се въздържате да хвалите Салиери, така ли?
„За какво пък да го хваля“ — помисли си Волфганг, но като знаеше, че Салиери е протеже на Глук, отвърна:
— Не съм от онези, които завиждат или мразят. И как можете да ме обвинявате в това, че не обичам някого, когото изобщо не съм виждал?
— Но сте слушали музиката му.
— Доста от неговите мелодии са приятни. — А след десет години, помисли си Волфганг, никой няма да си ги спомня.
— Искате ли да се запознаете с него?
Волфганг не отговори веднага. Нима само заради това маестрото го покани у дома си? И прояви интерес към „Отвличането“? Нима Глук смята, че той, Моцарт, представлява заплаха за неговия любимец?
В хрипливия глас на Глук за пръв път прозвуча вълнение:
— Аз съм стар, остана ми малко живот. — И когато Волфганг учтиво запротестира, Глук възрази: — Не, така си е. Миналата година получих удар и по всяко време може да получа втори, а вече наближавам седемдесетте. Вие със Салиери сте щастливци. И двамата сте млади, изпълнени със сили, можете да си позволите да бъдете великодушни. Пред вас имате цял живот.
Волфганг нямаше такова чувство, особено в моментите на страшната умора, която го обземаше все по-често и по-често, ала не желаеше да споделя тъжните си мисли с никого.
— А може би Салиери не ще изяви желание да се запознае с мен.
— О, убеден съм, че ще се радва — каза Глук. — Вие сте двамата най-многообещаващи композитори във Виена. Трябва да се запознаете.
— Ако се заемете с тази задача, господин кавалер, ще го смятам за чест.
— В такъв случай оставете всичко на мен — рече Глук. — Ще избера удобно за вас време. — И изведнъж притвори очи, с което подсказваше, че визитата трябва да завърши.
Когато Волфганг се сбогува с него, Глук измърмори:
— Не винаги сте снизходителен към вашите певци, Моцарт. Понякога очаквате от тях твърде много.
Констанце не можа да разбере добре ли мина вечерята, на която ги поканиха. Волфганг и Глук говореха като дипломати, учтиво, ала не особено дружелюбно. И все пак Волфганг проявяваше интерес към едно запознанство със Салиери, ето защо тя не се зае да разубеждава мъжа си, пък и той едва ли щеше да я послуша.
Глук реши да ги запознае в най-непринудена обстановка, затова ги покани на обед.
Когато Антонио Салиери бе представен на Моцарт, той се поклони почти до земята и възкликна:
— Господин Моцарт, отдавна мечтаех да се запозная с вас!
— Много съм поласкан — отвърна Волфганг. „Може ли да му вярваш“ — помисли си той.
— Слушал съм много ваши произведения — каза Салиери. — Интересни са.
— Също както и вашите. — Волфганг реши да не се оставя да го надминат в любезността. Салиери му напомняше Пичини — нисък, с живо лице, хубави тъмни очи и твърде голям нос и уста.