Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
И тогава с приветлива усмивка влезе Алоизия.
Волфганг се помъчи да се овладее, но Алоизия вече прегръщаше сестра си и й честитеше брака, а Констанце, поруменяла, с доволен вид приемаше поздравленията, макар че не се въздържа да каже:
— Значи, ти нямаш нищо против?
— Констанце, ние и двамата — Йозеф и аз — много се радваме за теб. Волфганг, сега, когато вече сме роднини, мога ли да те целуна като сестра?
Волфганг вдигна рамене, а Констанце рече:
— Преди ти не искаше разрешение.
— Преди вие не бяхте женени.
И Алоизия доближи Волфганг. Той й поднесе бузата си, а тя го целуна по устата и се постара да вложи в целувката колкото може повече чувство, но Волфганг съвсем не се трогна от това.
— Какво искате от мен, Алоизия? — попита той.
Родственицата му беше много елегантна.
— Бих ли могла да изпея една от твоите арии на концерта в Бургтеатер?
— Това ще реши Констанце.
„Алоизия ще положи всички усилия, за да ми го отнеме“ — ревниво помисли Констанце, но каза гласно:
— Ако Волфганг желае да изпълниш някоя от ариите му, нима мога да възразя?
— И аз ще я изпълня много добре. Сестричката ми, надявам се, не се съмнява в това.
Алоизия може би е права, мислеше си Волфганг: като дубльорка на Кавалиери в „Отвличане от сарая“ тя пя партията на Костанца с голямо изящество и вкус. Участието й ще внесе в програмата на концерта разнообразие и ще събуди интереса на публиката.
Волфганг се съгласи. Алоизия го обсипа с благодарности — стана му неловко и същевременно приятно.
Големият концерт, насрочен за 23 март в Бургтеатер, представляваше за Волфганг изключително важно събитие. Той разбираше, че в случай на успех ще получи възможност да се издържа само от композиране и концерти, ще се отърве от досадните уроци. Всички места бяха продадени — първият добър признак. Императорът присъствува на концерта. Събрала се бе най-изисканата публика. Когато програмата завърши, екнаха бурни аплодисменти.
След няколко дена, изпълнен с гордост и радостни надежди, Волфганг писа на татко най-подробно за всичко.
„Сигурен съм, че вече си научил за успеха на концерта ми. Цяла Виена говори само за него и слуховете навярно са стигнали до Залцбург. Императорът присъствува в театъра с цялата си свита и въпреки навика си, остана до края, гръмко аплодира, каза, че напълно одобрява съставената от мен програма и ме посъветва да уреждам по-често във Виена такива концерти, а ми поднесе и двадесет и пет дуката.
Струва ми се, че програмата ще се хареса и на теб.
Пръв номер бе Концертна симфония в ре-мажор, която написах през 1779 година. После — Хафнеровата симфония.
След тях аз изпълних концерта си за пиано в ре-мажор с нов финал под формата на рондо, написан специално по този повод, и третия от новите ми абонаментни концерти, онзи, който е в до-мажор, а на «бис» изсвирих вариации на тема от арии на Глук и Паизиело — и двамата присъствуваха в залата.
За разнообразие Терезе Тайбер изпя ария от последната ми миланска опера «Лучио Сила». Алоизия Ланге изпълни ария от «Идоменей», написана в Мюнхен, и още едно, току-що композирано от мене рондо. Валентин Адамбергер изпя арията, която наскоро написах специално за него. После, по молба на императора, в края на програмата бе повторен финалът на Хафнеровата симфония.
Ще участвувам в един концерт на Терезе Тайбер — като отплата за участието й в моя концерт, — а имам и много други покани от частни лица.
Концертът в Бургтеатер, както ме уверяват, ще ми донесе голям приход — защото всички билети бяха продадени, не остана нито едно свободно място. Наистина разноските са много, особено скъп е наемът за салона. А сега завършвам писмото, иначе ще изтърва пощата. Любимата ми жена ти праща хиляди целувки и ние двамата с любов прегръщаме скъпата ни сестра и оставаме, както винаги, твои предани и послушни деца: