Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Що се отнася до музиката, там дължа всичко на нашия маестро, кавалер Глук.
Нетактичността на подобна забележка принуди Волфганг учудено да вдигне вежди, но се въздържа да каже каквото и да било.
— Глук е ненадминат майстор.
Салиери толкова се стремеше да се изкара ученик на Глук, че на Волфганг му прилошаваше. Сега си обясни какво не му харесваше най-много в творбите на Салиери — италианецът упорито подражаваше на Глук и затова като всяко подражание музиката му беше обречена на скорошна забрава.
— Всичките си ранни произведения написах под гениалното ръководство на маестрото. Като следвам съветите му и заимствувам от неговото вдъхновение, надявам се да напиша творба, която да стои близо до неговите.
— Похвален стремеж — забеляза Волфганг, изпитал неловкост от така безогледното ласкателство.
Но Глук обичаше да го ласкаят. Когато Салиери добави: „Алцеста“ е истинско съвършенство, а „Орфей“ божествено произведение, Глук просия и кимна доволен.
На лицето на Волфганг се изписа смущение, затова Констанце облекчено въздъхна, когато Салиери промени темата на разговора и премина на парични въпроси. „Салиери угодничи пред маестрото — помисли тя, — но какво го е грижа Волфганг, нали е ясно: Глук не очаква друго.“
Волфганг изведнъж разбра: няма за какво да се говори повече. Глук и Салиери се заловиха да обсъждат паричните дела; тяхното тщеславие му бе дълбоко противно. Рядко бе срещал толкова алчни хора. Като издебна подходящ момент, Волфганг благодари на Глук за гостоприемството и се извини — предстои му аудиенция при канцлера, принц Кауниц, рече той.
Той прие нарочно двете покани за един и същ ден, за да има възможност да съкрати, ако се наложи, визитата у Глук. И макар че Кауниц не беше толкова близък с Йосиф II, както някога с Мария Терезия, все пак минаваше за втори по влияние в империята.
Принц Кауниц посрещна Волфганг сърдечно:
— Много ми е приятно да ви видя отново във Виена, господин Моцарт. Възхищавах се от виртуозното ви изпълнение, когато бяхте дете, и винаги ме е вълнувала съдбата ви. „Отвличане от сарая“ ми направи приятно впечатление, харесах я.
Но разговорът за постъпване на придворна служба, който Волфганг така очакваше, не се състоя. Глук и Салиери продължаваха да заемат първите две места в императорската музикална институция, а задълженията на капелмайстор както преди изпълняваше Боно, още по-възрастен от Глук.
Волфганг се зарадва на писмото на татко: Хафнеровата симфония се харесала в Залцбург, но последната част дошла твърде късно — след като се състояла церемонията. Той пишеше:
„Алегрото и андантето допаднаха на вкуса на новия ни господар, той е във възторг от звучната и благородна музика на първата част и трогателно нежната втора, а последната част сега можеш да използуваш, както намериш за добре.“
Татко, изглежда, се бе примирил с женитбата му и Волфганг, изпитал силно желание да затвърди помирението, реши веднага да замине за Залцбург с Констанце, като вярваше твърдо, че щом баща му я види, непременно ще я обикне.
Обаче през септември, след като писа на татко, че се е уговорил с учениците си — главен източник на доходите му — да прекъсне занятията с тях, защото ще прескочи до Залцбург да види близките си, директорът на Националния театър, граф Орсини-Розенберг, му предаде, че великият княз Павел отново пристига във Виена да чуе „Отвличане от сарая“. Императорът изразил надеждата, че господин Моцарт сам ще дирижира операта си в чест на наследника на руския престол и че представлението ще укрепи славата на виенската музика.
Волфганг трябваше да се извини на татко: ще се постарае да уреди посещението си в Залцбург за към 15 ноември — именния ден на Леополд. Представлението в чест на великия княз предизвика голям интерес; Волфганг усилено репетира операта с целия състав и седнал на клавесина, дирижираше оркестъра с такова майсторство и вдъхновение, сякаш това беше премиера.
Наложи им се още веднъж да отложат срещата с близките, но най-сетне набелязаха окончателно като ден на заминаването 13 ноември. Сандъците с багажа бяха готови; станаха в зори, за да вземат първия дилижанс; валеше силен сняг, слънцето не се показваше. Времето беше много студено. Волфганг измръзна до кости и лицето му посиня от студ.
На пощенската станция му казаха, че времето силно се е влошило, каретите едва се движат по виенските улици, а залцбургският дилижанс, макар да го кара впряг от осем коня, не успял да стигне до първата станция и се бил върнал назад. Денят е съвсем неподходящ да се пропътуват петстотин километра, предупредиха Волфганг.