Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
През един такъв неделен ден ван Свитен повика Волфганг и го помоли да отидат в кабинета му. Просторната, но скромна по стил музикална зала вече бе приютила много гости — Кобенцл, Палфи, Вилхелмине Тун, баронеса фон Валдщетен, Вецлар, капелмайстора Боно, Салиери, Адамбергер, Фишер, Констанце, Стефани. Ван Свитен рече:
— Моцарт, преди да започне концертът, искам да ти покажа нещо.
— А Салиери няма ли да се обиди, ако се уединим двамата? — попита Волфганг. — Адамбергер възнамерява да изпълни ария от негова опера.
— Надявам се, че ще ми прости. Пък и няма да изгубим много. Баронът отведе Волфганг в кабинета си, който от пода до тавана бе покрит с книги, доближи един сейф в стената и извади оттам вместо скъпоценности няколко партитури с думите:
— Донесох тези партитури от Берлин, където бях посланик. Навярно знаеш, учил съм композиция и диригентство при пруския капелмайстор Кирнбергер.
— Да, зная. — Волфганг бе чувал, че ван Свитен е дирижирал дори свои произведения, но се надяваше, че баронът няма да го занимава сега с това.
— Бих те помолил за една услуга.
Волфганг с боязън очакваше какво ще последва.
— Проучи тези партитури. Във Виена те не са известни. Може би ще ми помогнат при изучаване на композиционното майсторство.
„Това с нищо няма да помогне на барона“ — помисли си Волфганг, но не изрази гласно мисълта си — приятелят му щеше много да се засегне.
— От кого са тези партитури? — попита той.
— От Хендел и Себастиан Бах.
Волфганг взе партитурите без особено желание. Той се бе запознал с музиката на Хендел, когато още като малък посети Англия, и там Хендел, починал няколко години преди пристигането му, беше най-таченият и предпочитан композитор, но на Волфганг тогава му хареса повече Кристиан Бах; за Йохан Себастиан Бах знаеше само това, че е баща на любимия му композитор. Кристиан Бах умря съвсем наскоро, което за Волфганг беше голяма загуба, а тези двама стари композитори никак не го интересуваха. Ала в гласа на ван Свитен звучеше настойчивост и той не можеше да откаже.
— Ще ги прегледам идната седмица — каза той. — Не ми се иска Салиери да помисли, че пренебрегвам музиката му.
— Ще ги прегледаш сега, още тук. Няма да съжаляваш, а Салиери може да почака.
— Но Констанце ще се безпокои, ако се забавя толкова.
— Ще се погрижа тя да се чувствува като у дома си. Седни в креслото ми — тази чест бяха имали малцина, — струва ми се, ще намериш в партитурите нещо, което заслужава внимание.
Минаха няколко часа, а Волфганг още изучаваше партитурите на ван Свитен от Берлин. Оперите на Хендел, които бе слушал досега, не му правеха голямо впечатление, струваха му се недостатъчно драматични. Затова пък тези фуги много му харесаха. В тях се чувствуваше мощ — тя покоряваше и завладяваше… и вътрешна напрегнатост, витална и привлекателна.
Ала истински го възхити Себастиан Бах. Фугите на стареца — Себастиан Бах беше точно старец в представата на Волфганг, имаше толкова деца — учудваха с майсторския си строеж и дълбочина на чувството. Волфганг се задълбочи в „Изкуството на фугата“ и „Добре темперирано пиано“; той изучаваше отделните части на двете произведения, разстлал листове на коленете си, по масата, върху облегалките на креслото и стиснал други в ръце; когато в кабинета влязоха ван Свитен с Констанце. Волфганг не ги усети. В главата му звучеше музиката на Себастиан Бах. И двете произведения бяха написани с „учебна цел“, но каква ти учебност! — мислено възклицаваше Волфганг.
— Харесва ли ти Йохан Себастиан Бах? — попита баронът.
Волфганг с мъка се върна към действителността:
— Дали ми харесва? Не бих могъл да изразя възхищението си с една-единствена дума. Но тук наистина има какво да се научи!
— Салиери направи кисела физиономия, когато ти напусна залата — отбеляза Констанце.
— Салиери! Щанци, нима може да се сравни музиката му с тази, която сега е пред мен? Ван Свитен, ти притежаваш истински музикални съкровища!
— Навярно ще пожелаеш да изсвириш нещо от Себастиан Бах.
— С голямо удоволствие. Но как ще погледнат на това другите гости?
— Всички си отидоха. Ти прекара тук часове.
Констанце рече:
— Много се обезпокоих, Волфганг.
— Не казвай нищо, преди да си чула фугите. Те са възхитителни!
— Струва ми се, госпожо Моцарт, че те ще ви харесат — забеляза ван Свитен.
— Само че преди това искам да ги науча наизуст — рече Волфганг.
Сега и Констанце бе обзета от любопитство — Волфганг беше така развълнуван! Тя го помоли да изсвири няколко фуги на прима виста. И когато той ги изпълни с въодушевление, както обикновено се случваше само със собствените му произведения, Констанце възкликна: