Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Айла, ти знаеш ли на колко си години?
— Не съвсем точно, но винаги броя годините си в края на зимата, някъде по това време. Не знам защо. Струва ми се, че вече е време да прибавя още една година към възрастта си. Това означава, че трябва да съм на… — Тя затвори очи, за да се съсредоточи в думите за броене. — Сега съм на осемнадесет години, Мамут. Остарявам!
— Била си на единадесет, когато се е родил синът ти? — попита той, изненадан.
Айла кимна.
— Знам за няколко момичета, които са станали жени на девет или десетгодишна възраст, което е много рано. Лати още не е жена, а кара дванадесетата си година.
— Скоро ще стане. Мога да те уверя в това — каза Айла.
— Мисля, че си права. Но ти не си толкова стара, Айла. Диджи е на седемнадесет години и ще се събере с партньор едва на тазгодишното Лятно събиране.
— Така е, и аз обещах да участвам в Бракосъчетанието. Не мога да съм едновременно на Лятна среща и на Събиране на Клановете.
Мамут видя, че тя побледня.
— В никакъв случай не мога да отида на Събирането на Клановете. Дори не съм уверена, че мога да се върна в клана. Аз съм прокълната. Дори Дърк може да помисли, че съм дух и да се уплаши от мен. О, Мамут. Какво да правя?
— Трябва много добре да обмислиш всичко, преди да решиш кое е най-правилното — отговори той.
Тя изглеждаше разстроена и той реши да смени темата.
— Имаш достатъчно време. Още не е дошла пролетта. Но докато се усетим, ще стане време и за Пролетния фестивал. Мислила ли се за корена и за церемонията, за които говорихме? Искаш ли да включиш този ритуал в Пролетния фестивал?
Айла усети, че я побиват тръпки. Идеята я уплаши, но Мамут щеше да бъде там да помага. Той знаеше какво да направи, пък и изглеждаше толкова заинтригуван и изпълнен с желание да узнае нещо повече.
— Добре, Мамут. Ще го сторя.
Джондалар веднага долови промяната в отношенията между Айла и Ранек, макар да не искаше да я приеме.
Наблюдаваше ги в продължение на няколко дни и не можеше да не признае пред самия себе си, че Ранек едва ли не живее изцяло в Огнището на Мамута и че Айла го посреща топло и се радва на присъствието му. Колкото и да се мъчеше да си внуши, че така е най-добре и че е постъпил правилно като се е преместил, не можеше да притъпи болката от загубата на любовта и, нито да преодолее мъката, че е отхвърлен. Въпреки че именно той бе увеличил дистанцията помежду им и доброволно бе напуснал леглото и компанията и, сега чувстваше, че тя го е изоставила.
„Не им трябваше много време — помисли си Джондалар.
— Още на другия ден се изтърси при нея, започна да и се увърта и тя едва дочака да се махна, за да го приеме. Сигурно само са чакали да си ида. Трябваше да се сетя…“
„Чакай, в какво я обвиняваш? Че нали ти сам я напусна, да, ти Джондалар — говореше той сам на себе си. — Тя не те е пъдила. След първия път повече не се върна при него. Остана си тук, готова за теб и ти го знаеше… А сега тя е готова за него. И той жадува този момент. Можеш ли да го обвиняваш? Може би това е за добро. Тук тя е желана, те повече са свикнали с плоскоглавци… с Клана. И тя е обичана…
Да, обичана е. Нали точно това искаше за нея? Да бъде приета и да има някой, който да я обича…
Но нали аз я обичам — помисли си той с нарастваща мъка и отчаяние. — О, Майко! Как да го понеса? Та тя е единствената жена, която някога съм обичал по този начин… Не искам да бъде наскърбявана, не искам да бъде прокудена. Защо тя? О, Дони, защо трябваше да е точно тя?
Може би трябва да си замина. Да, така е, просто ще си тръгна“ — помисли си той, лишен от способността да разсъждава ясно в този момент.
Джондалар отиде до Лъвското огнище и прекъсна разговора между Талут и Мамут, които, обсъждаха приближаващия Пролетен фестивал.
— Аз си заминавам — изтърси той. — Какво да разменя за известно количество провизии? — В погледа му се четеше безумна тъга.
Водачът и шаманът си размениха многозначителни погледи.
— Джондалар, приятелю мой — каза Талут и го потупа по рамото, — на нас ще ни е много драго да ти дадем всякакви провизии, но сега не можеш да тръгнеш. Пролетта наближава, но я погледни какво става навън — бушува снежна буря, а виелиците в края на сезона са най-опасни.
Джондалар се поуспокои и осъзна, че импулсивното му желание да си замине е неосъществимо. Никой, който бе с всичкия си, не би се впуснал в дълго пътешествие точно сега.