Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Табу! Табу! Табу!
От кратера на Маунганаму изригнаха огромно количество пари, нажежени камъни и лава. Това не беше вече обикновен гейзер като гейзерите около вулкана Хекла в Исландия, а самият Хекла. Цялата тази нажежена маса не беше се раздвижила досега под земната обвивка на купена, защото намираше достатъчен отдушник през кратера на Тонгариро. Но сега, когато й се откриваше нов път, тя изригна с голяма сила. Сигурно тази нощ по силата на някакъв закон за равновесие другите изригвания на острова бяха по-слаби от обикновено.
Един час след изригването на този нов вулкан по склоновете му вече се стичаха широки потоци лава. Виждаше се как цели стада плъхове напускат необитаемите си вече дупки и бягат от пламналата земя.
През цялата нощ и под бурята, която се развихряше високо в небето, вулканът продължи да действува с такава сила, че Гленарван започна да се безпокои. Изригванията рушаха краищата на кратера.
Пленниците, сгушени в оградата, следяха заплашителното разрастване на вулкана.
Съмна се. Силата на изригванията не намаляваше. Гъсти жълтеникави пари се размесваха с пламъците. Потоци лава се стичаха от всички страни.
С разтуптяно сърце Гленарван напрегнато следеше през цепнатините на оградата лагера на туземците.
Маорите бяха избягали по околните възвишения, докъдето не достигаха изригванията на вулкана. В подножието на хълма лежаха няколко овъглени трупа. Малко по-далече, към паха, лавата бе достигнала до двадесетина колиби, които още димяха. На места новозеландците се бяха струпали на групи и с религиозен ужас се взираха в пламналия връх на Маунганаму.
Кай Куму се появи сред войниците си. Гленарван го позна веднага. Вождът отиде до подножието на хълма от страната, която бе пощадена от лавата, но не направи нито крачка по-нагоре.
Там с прострени ръце като магьосник, който върши заклинание, той направи няколко гримаси, чийто смисъл бе разбран от пленниците. Както бе предвидил Паганел, Кай Куму налагаше на планината отмъстителка още по-строго табу.
Скоро след това туземците започнаха да се оттеглят в дълги редици по криволичещите пътеки, които се спущаха към паха.
— Отиват си! — възкликна Гленарван. — Напускат поста си! Слава богу! Нашият план сполучи! Мила Елена, скъпи другари, ние сме умрели, ние сме погребани! Но тази вечер, като се стъмни, ще възкръснем, ще напуснем гроба си и ще избягаме от тия варварски племена!
Мъчно може да се опише радостта, която настъпи в Удупата. Надежда изпълни сърцата на всички. Смелите пътешественици забравиха миналото и мислеха само за настоящето! И все пак не беше лесно да се доберат сред тия непознати области до някое европейско селище. Но успели да заблудят Кай Куму, те смятаха, че са се спасили от всички диваци в Нова Зеландия.
Колкото се отнася до майора, той не скри върховното презрение, което му вдъхваха маорите, и не пестеше ругатните си към тях. В това отношение Паганел и той се надпреварваха. Нарекоха ги „непоправими скотове“, „глупави магарета“, „тихоокеански идиоти“ „диваци от Бедлам“, „изроди от полюсите“ и пр., и пр.
Не спираха.
Но до окончателното измъкване оставаше още цял ден. И те го употребиха за обсъждане на плана. Паганел бе успял да запази картата на Нова Зеландия и по нея можа да намери най-сигурните пътища.
След като размислиха добре, бегълците решиха да се насочат на изток, към залива Пленти. Това значеше да минат през неизвестни, но по всяка вероятност безлюдни области. Пътешествениците, свикнали вече да се справят с мъчнотиите, да превъзмогват физическите спънки, се страхуваха само от среща с маори. Те искаха да ги избягнат на всяка цена и да се доберат до източния бряг, където мисионерите бяха основали няколко колонии. Освен това тази част на острова бе пощадена досега от злощастията на войната и из нейните полета не скитаха отряди туземци.
Разстоянието от езерото Таупо до залива Пленти беше около стотина мили. Десет дни път, по десет мили на ден. Нямаше да бъде много лесно, но никой от тия смели пътешественици не мислеше за умора. Да стигнеха веднъж мисиите, там щяха да си починат в очакване на удобен случай да се доберат до Окленд, защото този град беше цел на тяхното пътуване.
Като решиха тия въпроси пътешествениците продължиха да наблюдават туземците до вечерта. В подножието на планината не остана нито един от тях и когато мракът заля долините на Таупо, никакъв огън не издаваше присъствието на маори в подножието на купена. Пътят беше свободен.
В девет часа, при много тъмна нощ, Гленарван даде знак за тръгване. Другарите му и той, въоръжени и екипирани за сметка на Кара Тете, почнаха да слизат предпазливо по склоновете на Маунганаму. Джон Манглс и Уйлсън вървяха напред, като се вслушваха и оглеждаха внимателно. Спираха и при най-малкия шум, взираха се и в най-малката светлина. Всеки почти се хлъзгаше по склона, сякаш се стараеше да се слее с него.