Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— На камбана? — попита Стрейндж.

— Да, сър.

— Но каква може да е била тази камбана?

— Няма откъде да се вземе, сър, на това отдалечено място. Всъщност цяло чудо е, че изобщо я чух при този вой на вятъра и пръхтенето на коня.

Стрейндж реши, че мистър Хайд е дошъл, за да получи обяснение за странното биене на камбаната, и заговори за магическото значение на камбаните: как биенето на камбани се използва като зашита срещу феи и други зли духове и как зла фея може да се сплаши със звън на църковна камбана. И в същото време се знае, че феите обичат камбанния звън, феината магия често се придружава от биене на камбана и често при появата на феи се чува камбанен звън.

— Не мога да обясня това странно противоречие — каза той. — Магьосниците теоретици от векове размишляват над него.

Мистър Хайд изслуша тази реч с много любезен и внимателен вид. Когато Стрейндж свърши, гостът каза:

— Но камбаната беше само началото, сър.

— О! — възкликна Стрейндж с лека досада. — Добре. Продължете.

— Изкачих се толкова нависоко, че видях Вала. Той върви по цялото протежение на хребета. Имаше няколко повалени дървета и разрушени части от каменна стена. Погледнах на юг и видях една дама да върви с бърза крачка покрай Вала право към мен…

— Дама!

— Видях я съвсем ясно. Косата и беше разпусната и вятърът я вдигаше и развяваше — мистър Хайд показа с ръце как косата на дамата се развявала в снежния въздух. — Мисля, че й извиках. Сигурен съм, че тя се обърна и ме погледна, но не спря, нито забави крачка. После отново извърна глава и продължи да върви покрай Вала, заобиколена от снежните привидения. Беше облечена в черна рокля. Без шал. Без палто. И това ме накара да се уплаша за нея. Помислих, че може да я е сполетяла някаква ужасна злополука. Затова пришпорих коня нагоре с най-голямата бързина, на която бедното животно беше способно. Стараех се да не изгубя дамата от поглед, но вятърът постоянно пръскаше сняг в очите ми. Стигнах Вала — дамата никъде не се виждаше. Започнах да снова напред-назад покрай Вала. Търсех я и крещях до прегракване: бях сигурен, че е паднала в някоя пряспа или се е спънала в купчина камъни, или е стъпила в заешка дупка. Или е била отведена нанякъде от човека, който й е навредил.