Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Господарят Рал се вгледа в книгата. Гласът му омекна.
— Понякога Натан може да създава проблеми, но знам, че е приятел, на когото мога да разчитам. Вярно, че помощта му ми е създавала сериозни проблеми, но дори да не се съгласявам винаги с методите, които избира, знам, че подбуди те му са благородни.
— Обичал съм чародейка почти през целия си живот, Господарю Рал. Знам колко сложни са нещата. Нямаше да пропътувам това огромно разстояние, ако не вярвах на Натан.
Господарят Рал го изгледа продължително.
— Натан спомена ли ти какво има в книгата?
— Каза само, че била от времето на Голямата война отпреди няколко хиляди години. Намерил я в Народния дворец при трескаво претърсване на купищата томове там и че веднага, щом я открил, хукнал към мен, за да ме помоли да ти я донеса. Нямало абсолютно никакво време, затова не я е превел. Така че не можа да ми каже какво съдържа.
Господарят Рал погледна книгата със значително по-голям интерес.
— Нямам представа доколко би могла да ни е от полза. Преследвачите на сърца доста са я поразкъсали. Опасявам се, че започвам да разбирам защо.
— Знаеш ли поне какво е заглавието, Ричард? — попита Майката Изповедник.
— На слабата светлина успях само да видя, че е на високо Д’Харански. Не съм се и опитвал да разбера какво пише.
Мярна ми се думата „Сътворение“.
— Да, Господарю Рал, Натан ми каза заглавието. На корицата, тук, с позлатените букви, пише „Колоните на Сътворението“ .
— Чудесно — възкликна Господарят Рал, очевидно не особено доволен от чутото. — Е, поне да си намерим място за нощуване. Не ми се ще преследвачите на сърца да ни спипат в тъмното. Ще напалим нисък огън и ще се опитам да разгледам книгата, за да видя дали ще влезе в работа.
— Значи знаеш за Колоните на Сътворението? — попита Фридрих, докато вървяха по пътеката.
— Да — притеснено подвикна Господарят Рал през рамо. — Чувал съм за тях. Натан е живял в Стария свят, така че предполагам, че и той поназнайва нещичко.
Докато изкачваха плавен хълм, Фридрих се почеса озадачено по брадата.
— Какво общо имат Колоните на Сътворението със Стария свят?
— Те се намират в центъра на един запустял район. — Господарят Рал посочи напред. — Не е много далеч от тук, в тази посока. Преди няколко дни минахме покрай тях, но по встрани, защото бяхме посрещнати от доста нелицеприятни и нелюбезни хора.
— И сега кървавите им кокали се валят в пустошта — доволно изсъска Кара.
— За жалост това ни костваше конете — продължи Господарят Рал. Затова вече вървим пеша. Добре поне че спасихме кожите.
— Запустял район. Но жена ми наричаше Колони на Сътворението…
Нещо отстрани на пътеката привлече вниманието му и той млъкна насред изречението. Дори в мрака познатата тъмна форма, изпъкваща на фона на по-светлата пътека, го накара да се закове на място.
Наведе се. За негова изненада се оказа точно, онова, което предполагаше. Когато го вдигна, вече беше сигурен. Същият извит отвор за шнура, същата резка в меката кожа, точно там, където веднъж в бързината го бе лизнал с острото длето.
— Какво става? — попита Господарят Рал подозрително. — Защо спря?
— Какво намери? — обади се и Майката Изповедник. — Нали току-що минахме оттам, не видях нищо.
— Нито пък аз — добави Господарят Рал.
Фридрих преглътна и стисна кожената кесия в юмрука си. Вътре като че ли имаше монети, по тежината им предположи, че са златни.
— Намерих нещо свое — изумен пророни Фридрих. — Как е възможно да се е озовало тук?
Не можеше да твърди със сигурност, че златото е негово, макар да бе твърде възможно. Кожената кесия обаче бе докосвал ден след ден в продължение на десетилетия. В нея държеше един от инструментите си — малко ренде, което често използваше.
— Какво става тук? — не се стърпя и Кара, погледът и оглеждаше внимателно околността. Агиелът бе стиснат в юмрука и.
Фридрих се изправи, не можеше да откъсне очи от кесията си.
— Намерих нещо, откраднато от човека, който подозирам, че е причинил смъртта на жена ми.
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Е, И ТОВА АКО НЕ Е НЕЩО!
Оба направо не можеше да повярва, че си е изгубил кесията с парите. Винаги е бил толкова внимателен. Изпухтя отчаяно. Ако едно нещо се размине, сполетява го друго. Или ще е някакъв безчестен джебчия, или крадлива жена, хвърлила око на парите му. Това ли е единственото, за което мислят ограничените нищожни човечета? За пари? След всичките си проблеми, след срещите си с толкова много ненаситни крадливци, протягащи алчни ръце към спечеленото му с толкова усилия състояние, Оба се бе научил, че човек с неговото положение винаги трябва да е нащрек. Не можеше да повярва, че този път го е направил сам.