Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Вин стисна зъби и докато падаше, разпали желязо, Притегли една кесия от бюрото и напълни шепата си с монети. Тупна на една страна, с ръка под тялото, и скочи на крака. Вдигна ръка, замахна срещу Зейн и хвърли монетите.
Зейн понечи да ги Тласне.
Вин се усмихна, разпали дуралуминий и Тласна. Монетите се стрелнаха напред и вятърът, който вдигнаха при внезапното си ускорение, разтвори мъглата и разкри пода под нея.
Стаята се разтърси.
И Вин се озова залепена за стената. Изпъшка от изненада, едва си поемаше въздух. Вдигна замаяно глава и установи, че отново лежи на пода.
— Дуралуминий — каза Зейн. Беше протегнал ръка към нея. — ТенСуун ми разказа за него. Предположихме, че си овладяла нов метал по начина, по който долавяше кога съм разпалил мед. После се поразтърсихме малко и той откри бележка от твоя металургист, на която подробно беше описан методът за изработване на дуралуминий.
Обърканият й ум се мъчеше да осъзнае какво става. Зейн разполагаше с дуралуминий. Беше използвал метала и бе Тласнал срещу монетите, които тя бе изстреляла по него. Вероятно бе Тласнал и в обратна посока, за да се задържи на място, докато теглото й противодейства на неговото.
И тогава нейният собствен подсилен от дуралуминия Тласък я бе ударил в стената. Беше й трудно да се съсредоточи. Зейн пристъпи към нея. Тя се надигна на четири крака и запълзя в мъглата. Беше почти на височина на лицето й и ноздрите й се свиха, усетили хладния влажен полъх.
Атиум. Трябваше й атиум. Но топчето бе в рамото на ТенСуун, не можеше да го Притегли оттам. Бяха го прибрали под кожата тъкмо за да не може да бъде използвано от други аломанти. Също като шиповете, пронизващи телата на инквизиторите, както и като нейната обеца. Метал вътре в тялото — или дори само под кожата — не можеше да бъде Притеглен или Тласкан освен с максимална аломантична мощ.
Но тя вече го бе правила веднъж. Когато се би с лорд Владетеля. Не го постигна със собствени сили, нито с дуралуминий. Беше нещо друго. Мъглите.
Беше почерпила сили от тях.
Нещо я блъсна в гърба и я притисна надолу. Тя се претърколи, ритна нагоре, но кракът й се размина с лицето на Зейн на няколко подарени от атиума сантиметра. Зейн отби удара й встрани, наведе се и прикова раменете й към пода.
Мъглите се кълбяха около лицето и раменете му. Надмогвайки ужаса си, тя посегна към тях, както го бе направила преди година, когато се би с лорд Владетеля. В онзи ден те бяха подхранили аломантията й, бяха й придали сили, които нямаше откъде да вземе. Беше се обърнала към тях, беше ги помолила за помощ…
Но сега не стана нищо.
„Моля ви…“
Зейн я блъсна в пода. Мъглите продължаваха да не чуват молбите й.
Тя се напрегна, Притегли се от прозоречната рамка, за да си осигури опора, и блъсна Зейн встрани. Претърколиха се и Вин се озова отгоре.
Внезапно и двамата отскочиха от пода, изхвърчаха над мъглите и полетяха към тавана, подхвърлени нагоре от силата, с която Зейн бе Тласнал една монета на пода. Удариха се в тавана, тялото на Зейн притиснато в нейното, приковало я към дъските. Той отново беше отгоре — или по-скоро отдолу — но това сега бе опорната точка.
Вин изстена. Той беше силен. Много по-силен от нея. Пръстите му се впиха в рамото й и въпреки пютриума тя почувства остра болка. Не беше в състояние да се бие — не и срещу друг Мъглороден.
Особено срещу Мъглороден с атиум.
Зейн продължаваше да ги Тласка към тавана. Косата на Вин закри лицето му; под тях мъглата се вихреше като бавно надигащ се водовъртеж.
Зейн прекрати Тласъка и паднаха. Но той продължаваше да контролира положението. Завъртя я и пусна тялото й под своето, докато навлизаха в мъглите. Удариха се в пода и сблъсъкът отново изкара дъха на Вин. Зейн се издигна над нея и заговори през стиснати зъби:
— Колко много напразни усилия. Да се скрие аломант сред наследниците на Сет, за да го заподозреш за атаката в Събора. Боят в присъствието на Елънд, за да изпита страх от теб. После трябваше да те примамя да изпиташ собствените си сили, за да си дадеш сметка за могъществото си. И всичко това напразно! — Той се наведе. — Ти трябваше да ме спасиш!!! — Лицето му бе на сантиметри от нейното, той дишаше тежко. Беше я притиснал към пода с ръка и коляно и после, колкото и да бе невероятно, я целуна.
И в същия миг заби кинжала си в лявата й гърда. Вин понечи да извика, но устните му притискаха нейните, докато острието прорязваше плътта.
— Внимавайте, господарю! — извика ОреСюр — или ТенСуун. — Тя знае много неща за кандрите!