Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Трепереше толкова неудържимо, че нямаше сили да се откъсне от прозореца. Ще влезе, ще ме убие, Ирис не отговаря, Гарибалди е в пълно неведение, Филип се смее в някое заведение с Доли Дулитъл, ще умра в самота. Момиченцата ми, малките ми момиченца...
По страните й се затъркаляха едри сълзи. Избърса ги с опакото на ръката. Дю Геклен наостри уши. Дали не е чул нещо? Залая.
- Млъкни, престани! Ще ни издадеш!
Той продължи да лае все по-силно, взе да обикаля хола, отиде до прозореца и се надигна, опрял предните си лапи на стъклото.
- Престани! Ще ни види...
Тя се престраши и погледна навън, видя фаровете на кола, която се движеше по алеята. Светлините обходиха стаята и тя залегна на пода. Боже мой! Боже мой! Татко, защити ме, не искам да страдам, нека ме убие веднага, направи така, че да не изпитам болка, страх ме е, ох, страх ме е...
Дю Геклен лаеше, задъхваше се, блъскаше се в мебелите. Жозефин намери смелост да се изправи и потърси място да се скрие. Сети се за помещението с пералнята. Вратата беше много тежка и здрава, с много заключалки. Дано батерията да не е паднала съвсем! Ще се обадя на Ортанс. Тя ще знае как да постъпя. Тя никога не изпада в паника, ще ми каже: мамо, не се тревожи, остави на мен, поемам нещата, ще се обадя на полицията, главното в такъв случай е да не показваш, че те е страх, опитай да се скриеш; ако не успееш, говори му, разсейвай го, говори му със спокоен и ведър тон, заглавичкай го, докато дойде полицията... Щеше да се обади на Ортанс...
Тя запълзя към пералното помещение. Дю Геклен бе застанал пред вратата с приведена глава, напрегнат, в нападателна поза, готов да се хвърли срещу врага. Тя прошепна: „Ела да се скрием“, но той стоеше нащрек, заплашителен, с разпенена муцуна, с настръхнала козина.
Тя чу стъпки по чакъла. Тежки стъпки. Мъжът стъпваше самоуверено, убеден, че ще я открие вътре. С всяка крачка идваше все по-близо. Чу как превърта ключа в бравата. Едната заключалка, втората, третата...
Един глас се провикна:
- Има ли някой?
Беше Филип.
Една сутрин Ирис се събуди и го видя застанал до леглото й. Стресна се. Не беше чула будилника! Тя не вдигна ръка да се предпази от камшика, който щеше да накаже прегрешението й. Сведе очи в очакване.
Той не я удари. Не направи никаква забележка за отклонението от правилника. Заобиколи леглото с прибран камшик, сетне замах-на и ударът изсвистя във въздуха. Обърна се към нея:
- Днес няма да ядете. Оставих на масата шунката и ориза, но няма да ги докосвате. Шунката е хубава, чудесно качество, резените са дебели, ухаят примамливо. Ще прекарате деня на стола в четене на молитвеника. Довечера ще мина да проверя дали шунката е непокътната. Мръсна сте. Оказа се доста по-трудно, отколкото си представях. Налага се да се прочисти всичко от горе до долу, за да се превърнете в красива младоженка. - Направи няколко крачки. С върха на камшика повдигна кувертюрата, за да провери дали подът е чист. Пусна края, удовлетворен от видяното. - Ще почистите, естествено, както всяка сутрин, но нямате право да ядете. Може да изпиете две чаши вода. Оставил съм ги на масата. Докато пиете, ще си представяте извора, от който водата блика и ви пречиства. След като свършите с домакинската работа, ще седнете на стола, ще четете и ще ме чакате. Ясно ли е?
Тя изплака: „Да, господарю“, не беше слагала нищо в уста от вчера, гладът се пробуди и я загриза отвътре като хищник.
- За да съм сигурен, че ще четете кротко молитвеника, съм ви отбелязал една молитва, която ще научите наизуст и ще ми издекламирате без грешка; и най-малкото объркване ще бъде наказано подобаващо, за да ви бъде за обица на ухото. Разбрано?
Тя сведе очи:
- Да, господарю.
Той я шибна с камшика.
- Не чух добре!
- Да, господарю - извика тя и сълзите й закапаха.
Той взе молитвеника, прелисти го, намери една молитва, която му се стори подходяща.
- Това е откъс от „Подражанието на Иисус Христос“, озаглавен „За отпора, който трябва да противопоставим на изкушенията“. Вие никога не сте устоявали на съблазните и този текст ще ви научи как да постъпвате. - Прокашля се и зачете: - „Животът ни минава в скърби и изкушения. Затова казва Йов, че е изпитание земният живот на човека. Та всеки от нас трябва да се пази от непрекъснатите изкушения, на които е изложен, да бди и да се моли от страх дяволът, който никога не заспива и ни обгражда отвсякъде със съблазни, да не открие начин да ни издебне. Няма човек толкова съвършен и свят, който да не изпитва понякога изкушение, затова и ние не можем да сме изцяло неподвласт-ни на съблазните. И въпреки че тези изпитания са тежки, те често са от преголяма полза за нас, защото са ни изпратени за смирение, за пречистване и за поучение. Всички светци са минали през тежки изкушения и велики изпитания и чрез тях са продължили напред...“