Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Познатата тръпка отново припламна между бедрата й. Засрамена, тя сведе очи.

-    Слушайте и повтаряйте след мен...

Тя кимна.

-    Ще се научите да ме чакате...

-    Ще се науча да ви чакам.

-    Ще ми се подчинявате във всичко и за всяко нещо.

-    Ще ви се подчинявам във всичко и за всяко нещо.

-    Без да задавате въпроси!

-    Без да задавам въпроси...    '<

-    Без да ме прекъсвате!

-    Без да ви прекъсвам.

-    Аз съм господарят.

-    Вие сте господарят.

-    Вие сте мое създание.

-    Аз съм ваше създание.

-    Няма да ми противоречите.

-    Няма да ви противореча.

-    Сама ли сте, или има някой?

-    Сама съм. Знаех, че ще се върнете, затова отпратих Жозефин и дъщерите й.

-    Отлично... Готова ли сте да ми се подчинявате?

-    Готова съм да ви се подчинявам.

-    Ще минете през период на прочистване, за да се освободите от демоните си. Ще си стоите вкъщи и стриктно ще спазвате нарежданията ми. Готова ли сте да ги чуете? Кимнете и отсега нататък в мое присъствие ще гледайте надолу, можете да вдигнете очи само когато ви заповядам...

-    Вие сте моят господар.

Той я удари с всичка сила. Главата на Ирис отхвръкна. Тя докосна бузата си, той грабна ръката й и я изви.

-    Не съм ви разрешил да говорите. Мълчете! Аз съм този, който дава заповеди!

Тя кимна. Усещаше как бузата й се подува и гори. Дощя й се да пипне пламналата си буза. Тръпката на удоволствие между бедрата й пак се събуди. Едва не залитна от наслада. Тя наведе глава и пошушна:

-    Да, господарю.

Той постоя мълчаливо, сякаш я подлагаше на изпитание. Тя не помръдна, продължи да стои със сведени очи.

-    Ще се приберете у вас и няма да излизате, докато не разреша, ще съставя програма как да прекарвате времето си. Приемате ли да ми се подчинявате?

-    Приемам.

-    Сутрин ще ставате в осем часа, старателно ще се измивате навсякъде, всяко местенце трябва да е чисто, ще проверявам. Сетне на колене ще изброявате всичките си прегрешения, ще ги записвате на листче, което ще проверявам. Ще си казвате молитвите. Ако нямате молитвеник, ще ви дам... отговорете!

-    Нямам молитвеник - отговори тя, забила поглед в земята.

-    Ще ви дам за временно ползване... После ще шетате и подреждате, ще чистите всичко до съвършенство, ще го правите на колене, с ръце до лактите в белина, прекрасно ухаещата белина, която умъртвява всякакви болестотворни микроорганизми, ще търкате пода, ще се трудите в името на милостта на Бога, ще измолвате прошка за предишния си разпътен живот. До обяд ще домакинствате. Ако реша да намина, не трябва да намирам и най-микроскопичната прашинка, иначе ще има наказания. На обед ще имате право на резен светла шунка и ориз. Ще пиете само вода. Не искам да ядете никаква цветна храна, ясен ли съм? Кажете „да“, ако сте разбрали...

-Да.

-    Следобед в продължение на един час ще четете молитвеника на колене, после ще изперете, ще изгладите прането, ще измиете прозорците, ще изперете завесите, пердетата. Искам да се обличате възможно най-семпло. В бяло. Имате ли бяла рокля?